09 октомври 2024: София – Ташкент (полети)

Отпътуваме от София към Ташкент с полети на Turkish Airlines през Истанбул. Кацане в столицата на Узбекистан вечерта или след полунощ (в зависимост от разписанието). Гранични формалности, посрещане и трансфер до хотела за нощувка. Huvaydo Hotel (или подобен)

10 октомври: Ташкент

Отправяме се на целодневна обиколка на Ташкент – най-големия град в Централна Азия. Ще преминем през старата му част, започвайки от комплекса Хаст Имам, където се съхранява Корана на халиф Осман, написан през VII век върху кожа от газела; медресето Барак-хан; мавзолея на покровителя на града Кафал ал Шаши и големия и пъстър пазар Чор-Су.

Коплексът Хаст (Хазрати) Имам е издигнат около гроба на имама, учения, познавача на Корана и хадисите, един от първите проповедници на исляма в Ташкент, поета и занаятчията Хазрати имам (пълното му име е Абу Бакр ибн Исмаил ал-Кафал аш-Шоиш). Според исторически източници, той е бил и майстор в изработката на ключалки и ключове, за които е получил прякора "Кафал", което означава "ключар", говорел е 72 езика и е превел Стария завет (Тора) на арабски.

След това продължаваме с метрото (единствено в Средна Азия и едно от най-красивите в света) към центъра на града и площад Амир Темур, където ще се разходим по Площада на независимостта и ще видим сградата на Музея на изкуствата.

Нощувка в Huvaydo Hotel (или подобен).

11 октомври: Ташкен – Нукус – Муйнак – Нукус (полет + 420 км по земя)

Сутрешен полет от Ташкен до Нукус, главния град на автономната република Каракалпакстан. Оттам директно ще се отправим на север до Муйнак, което в близкото минало е било главното рибарско селище край южните брегове на Аралско море, с тогава функциониращо и рибоконсервно предприятие. Езерото започва да пресъхва бързо още през 60-те години на XX век, а от 80-те Муйнак престава да бъде пристанище. Днес ще можем да видим единствено ръждасялите рибарски кораби и лодки, които почти сюрреалистично стоят върху солената пустинна земя – своеобразен паметник на безумните съветски икономически проекти... Ще обядваме, а ако има време ще посетим и малкия музей на града. След това се връщаме в Нукус за нощувка. Hotel Jipek Joli (или подобен)

С площ от близо 68 000 км² към 1960 г., Аралско море е считано за четвъртото най-голямо безотточно езеро в света. Оттогава историята му може да бъде определена като една от най-сериозните екологични катастрофи на планетата. Още през 30-те години съветските власти дават ход на мащабно строителство на напоителни канали и последващо налагане на масово отглеждане на памук в този твърде сух за тази дейност район. Целите на плановата икономика са твърде нереалистични, а не се прави сметка за последиците – в резултат, водите на главните му два притока, Амударя и Сърдаря, които са отклонявани за напояване, на практика не достигат езерото и оттам то започва постоянно да пресъхва. Смята се, че днес площта му е под 17 000 км², като водите му са разделени в четири отделни басейна, а на „празното“ място се образува нова пясъчно-солена пустиня, кръстена Аралкум...

12 октомври: Нукус – Топрак-Кала – Аяз-Кала (180 км)

Закуска, след което ще посетим Музея на изкуствата „Савицкий“ в Нукус, известен с една от най-богатите колекции от авангардно руско изкуство в страната...

По-късно се отправяме към вътрешността на пустинята Къзълкум, където ще изследваме останките от древните крепости Топрак-Кала и Аяз-Кала, строени в периода от IV в. пр. Хр. – V век сл. Хр., което ги прави и едни от най-старите „спирки“ по Пътя на коприната. Те са и може би двете най-запазени от близо 50 подобни крепости в района Хорезъм, който за кратко е просъществувал и като самостоятелна държава през тези векове (а като географско понятие, Хорезъм е голям оазис, разположен в делтата на река Амударя, граничещ на север с Аралско море, на изток с пустинята Къзълкум и на юг с пустинята Каракум).

Нощувка в юрти край крепостта Аяз-Кала, ово е лукс (хаха)! Ще има и местни танци с вечерята...

13 октомври: Аяз-Кала – Хива (115 км)

Закуска, след което се отправяме на юг към Хива. Ще имаме свободно време следобед, можем да се разходим из Ичан Кала – своебразната историческа цитадела на града, чиято атмосфера и архитектура ще ни пренесат няколко века назад... Ичан Кала е и първият обект в Узбекистан, защитен от ЮНЕСКО като световно културно наследство (от 1990 г).

Нощувка в Khiva Residence (или подобен) в Хива.

14 октомври: Хива

Ще посветим целия ден на града – старата цитадела Куня-Арк, Петъчната джамия, каменния дворец Таш Хаули, храма-мавзолей на  Пахлаван Махмуд,  медресето Мoхамед Амин-Хан, минарето Калта Минор – символ на града, недовършено, но високо 29 м (легендата разказва, че ако е било достроено, е щяло да бъде най-високата сграда в света). И една от най-впечатляващите сгради тук – минарето на комплекса  Ислам ходжа, най-високото в Узбекистан.

Хива – древният град, просъществувал повече от две хилядолетия. Легендата гласи, че е издигнат около кладенеца “хейвак”, изкопан по нареждане на Сим – най-големият син на Ной. Кладенецът е запазен и до днес, на северозападната страна на Ичан Кала („вътрешният град“).

Хива е единственият град в съвременен Узбекистан, в който е съхранено почти непокътнато средновековното му „сърце“. Там всичко изглежда по-различно – кухнята, хората, говорът, даже и архитектурата – почти всичко е съхранено в оригиналния му вид. Улиците са с каменна настилка. Като шахматни фигурки са пръснати навсякъде множество минарета, куполи на медресета и джамии. Интересно е, че старинният град-музей е жив и днес, кънтящ под стъпките на хората, които продължават да живеят и работят в него.

Срещу скромна сума можем да погледаме и представление на улични въжеиграчи, както и да влезем в местни занаятчийски ателиета за производство на дърворезби, копринени килими и сувенири.

Нощувка в Khiva Residence (или подобен) в Хива.

15 октомври: Хива – Бухара (440 км)

Ще потеглим рано, продължаваме по Пътя на коприната... По маршрута ще имаме време и за фотоспирки в пустинята Къзълкъм и към река Амударя, която в тази част от течението си бележи границата между Узбекистан и Туркменистан. Ще пристигнем следобед в Бухара и ако остане време ще се разходим из стария град за първи впечатления (а и за хапване в някое от многото приятни местенца тук).

Нощувка в Rangrez Hotel (или подобен), Бухарá.

16 октомври: Бухара

През своята 2500-годишна история градът израства до статута на голям  търговски и занаятчийски център по Пътя на коприната. Важно религиозно средище, посещавано от хиляди последователи на суфизма, които идват тук на поклонение пред родното място на Бахуддин Накшбанди – велик религиозен деятел от XIV в. и известен суфистски учител, смятан за основател на най-значимия суфистки орден Накшбанди.

Днес ще откриваме потайностите на стара Бухара – своеобразен оазис в пустинята, с тесни улички и древни паметници, често „украсени“ отгоре с щъркелови гнезда. Ще разгледаме минарето и джамията Калян, медресето Мири-Араб, джамията Магоки-Атори, медресето Чор Минор. В сърцето на стария град е и Ляби-Хауз – освежаващ воден басейн под сянката на черници и заобиколен от чайни, чиито дивани са с впечатляващо сложни дърворезби. Градът е и част от световното културно наследство на ЮНЕСКО.

Вечерта ще изгледаме и фолклорно шоу, втора нощувка в Бухарá, в Rangrez Hotel (или подобен).  

Приказки за Настрадин Ходжа се разказват от Балканите, та до Средна Азия. Шегаджия и хитрец, разсмиващ хората, той умеел да се измъква и от най-заплетени ситуации. Разказват например, че ходжата имал две жени. Подарил сини мъниста на всяка от тях, но ги заклел да не ги показват на другата. „Те са знак за любовта ми към теб“, обяснил той. Но един ден и двете се нахвърлили върху ходжата: "Коя от нас ти харесва повече, към коя повече те влече?" Ходжата отговорил: "Обичам повече тази, на която съм подарил сини мъниста." Жените се успокоили и всяка мислела, че е негова любимка.

Няколко града се смятат за родно място за Настрадин Ходжа, сред които и Бухара, древният град-приказка. На площад Ляби-Хауз ще изчакаме, докато се разотиде тълпата и ще поседим около паметника на ходжата.

17 октомври: Бухара – Самарканд (с влак, около 260 км)

Преди обед ще ще се разходим до: мавзолея на Саманидите, архитектурния комплекс Боло Хауз, крепостта Арк, както и до Чашма Аюб – извора на Йов, свързан с интересна легенда. 

Не е за изпускане и лятната резиденция Ситорай Мохихоса на последния емир на Бухара – забележително място, съчетаващо ориенталска и руска архитектура, както и мавзолея на тачения тук суфист Бахуддин Накшбанди.

Следобед се отправяме с влак до Самарканд, трябва да пристигнем за по-малко от 2 часа. Първа нощувка в Самарканд, Arba Hotel (или подобен).

18 октомври: Самарканд

Отправяме се на обиколка из Самарканд. Това без съмнение е архитектурната перли на Централна Азия с построените от Тимур и неговите наследници дворци, астрономическа обсерватория и ислямски училища. Ще разгледаме площада Регистан с грандиозните фасади на трите медресета – Улугбек, Ширдор и Тили-Кари, включени в списъците на ЮНЕСКО за Световното културно наследство, както и останките от джамията на Биби Ханъм. Ще отидем до гробищния комплекс Шахи-Зинда, съхраняващ мавзолеите на редица приближени до Тимурската династия особи, както и до гробницата Гур Амир, където са положени останките на великия пълководец, познат и като Тамерлан. Обектите впечатляват с изящната си украса от теракота и майолика, които са сред върховите постижения на персийското декоративно изкуство в Средна Азия. За десерт отиваме до Обсерваторията на Улугбек, чието строителство е завършено през 1420 г и която е смятана за една от най-съвършените в средновековния свят. Ще завършим разходката си на огромния базар Сийоб, където могат да се опитат местните деликатеси шашлик, плов, лагман, шурпа, самса, манти, както и безброй видове сладкиши.

Вечерта в 21:00 ч започва представлението „Звук и светлина“ на площад Регистан. При желание можем да го посетим. J

Нощувка в Arba Hotel (или подобен).

19 октомври: Самарканд – Ташкент (с влак, около 320 км)

След закуска ще продължим обиколката на града с посещение на Афрасиаб – древен град, съществувал на мястото на днешен Самарканд още от средата на първото хилядолетие пр. Хр. В музея край обекта ще видим и изключително впечатляващите и наскоро реставрирани фрески от т.нар. „Зала на посланиците“, датиращи от VII век – един от малкото запазени примери за изкуството на държавата Согдиана. После ще отидем в мавзолея на библейския пророк Свети Даниил, почитан като светилище от последователите и на исляма, и на юдаизма, и на християнството. По обед пътуваме до селището Кони Гил, където ще посетим фабрика за производство на хартия от дървесина на черница, а после ще имаме време да се разходим.

Работилницата за производство на хартия е построена в началото на VIII век в околностите на древния Самарканд, в село Кони Гил. Началото на този занаят е поставено след като в Самарканд нахлуват китайски войници от Централна Азия. Разгромени, те се предават на тогавашния владетел Абу Муслим, а занаятчиите сред тях разкриват тайната на изработването на хартия за писане. Оттогава самаркандските майстори започват да правят хартия и скоро хартиеното производство се превръща в най-важния занаят за града. Толкова добро е било качеството на самаркандската хартия, че тя става известна не само в цяла Централна Азия, но и в страните от Запада – Франция, Германия, Испания и други държави. Трайността ѝ многократно надвишава тази на днешната хартия, а майсторите твърдят, че даже може и да се пере.

В следобедните часове се отправяме към жп гарата на Самарканд и оттам газ със скоростния влак „Афросиоб“ обратно към столицата Ташкент (за 2:15 ч ще изминем 300 км!). Трансфер до хотела за последна нощувка в страната.

Нощувка в Huvaydo Hotel (или подобен).

20 октомври 2024: Ташкент – София (полети)

Сутринта трансфер до летището за полети от Ташкент до София през Истанбул, Turkish Airlines. Добре дошли...