ТОВА Е САЙТ ЗА ХОРА С БОГАТО ВЪОБРАЖЕНИЕ И ЖЕЛАНИЕ ЗА ПЪТЕШЕСТВИЯ. НИЕ НЕ ПРЕДЛАГАМЕ САМО ЕКСКУРЗИИ, НИЕ ОРГАНИЗИРАМЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ...

Ден 1 (11 ноември 2023): София – Делхи (полети)

Полети от София до Делхи, с прекачване в Доха и пристигане в Индия сутринта на следващия ден.

Паспортни формалности, посрещане и трансфер до града.

Ден 2 (12 ноември): Делхи

Преди обед ще започне нашата обиколка из индийската столица Делхи – ще започнем с джамията Jama Masjid, една от най-големите не само в града, но и в страната. Ще спрем за снимки пред Червения форт, изграден по времето на Шах Джахан. Ще видим сградата на парламента, както и „Вратата на Индия“ (India Gate) – военен мемориал в чест на загиналите през Първата световна война индийски войници. Следобед ще завършим с най-високото тухлено минаре в света – Кутуб Минар (Qutub Minar), чийто строеж започва още през 1192 г.

Нощувка в Regent Grand (или подобен).

Ден 3 (13 ноември): Делхи

Продължаваме с тура на Делхи. Една от първите ни спирки ще е гробницата на моголския владетел Хумаюн, изградена през XVI век от една от неговите вдовици. Мавзолеят е част от световното културно наследство на ЮНЕСКО. Следва интересният, макар и модерен индуистки храм Акшардам, отворил врати за посетители през 2005 г. Ще спрем и при Храма на Лотуса, определено едно от архитектурните „бижута“ на града. Той се състои от 27 покрити с мрамор „венчелистчета“, като максималната му височина е около 34 м. Храмът е бахайски и поради това е отворен за всички, независимо от вероизповеданието им.

Следобед ще се разходим с рикши из едно от най-автентичните места в старата част на Делхи. Шивачи, продавачи на плодове и зеленчуци, на накити и на подправки, са само част от колорита, с който ще ни посрещне пазарът Чанди Чок.

Вечеря и нощувка в хотел Regent Grand (или подобен).

Ден 4 (14 ноември): Делхи – Варанаси (полет)

Ранно ставане, трансфер до летището и сутрешен полет от Делхи до Варанаси. Със стотиците си храмове, сред които Kashi Vishwanath, Durga Mandir и Kaal Bhairav Mandir,  Варанаси е може би най-свещеният град в Индия. Тук се намират и общо 88 гати (ghats) – това са стълбища, водещи към река Ганг, на които се извършват ритуални къпания във водата, пуджа церемонии, а две от тях са отредени за кремации.

Ще посетим и намиращия се на около 10 км от Варанаси Сарнат, което е едно от главните будистки средища в страната. Смята се, че след като получава просветление под дървото Бодхи в днешния щат Бихар, Сидхарта Гаутама (историческият Буда) достига парка на елените в Сарнат и именно тук изнася първата си лекция, което поставя началото на Dharma, учението за „средния“ (или „умерения“) път към постигане на нирвана. По-късно, през III в. пр. Хр., великият будистки император Ашока издига тук впечатляващи храмове, манастири и ступи. Сарнат процъфтява в периода IV-VI век сл. Хр., а когато китайският учен и пътешественик Сюен Дзан достига града през VII век, той разказва за наличието на поне 30 манастира с 3000 монаси.

Следобед ще направим може би най-важната част от посещението ни във Варанаси – разходката с лодка по Ганг, по време на която ще видим обичайния начин на живот на местните и разнообразните ритуали, които те извършват в чест на реката-божество. Покрай бреговете са разположени множество храмове, както и гореспоменатите гати (стълбите, водещи към реката), своеобразни символи на живота и смъртта. В последното ще се убедим, ако успеем да зърнем кремация (има голяма вероятност).

Привечер ще станем свидели на традиционната индуистка церемония aarti. При нея, светлина или пламък (най-вече под формата на свещи) се предлага като дар на определено божество – в случая, на богинята на река Ганг. Церемонията е съпътствана от песни и химни, мантриране на санскрит и музика от барабани, чинели, камбани. Разбира се, ритуалите се ръководят от индуистки свещеници.

Нощувка в The Fern Residency Sarnath (или подобен).

Ден 5 (15 ноември): Варанаси – Каджурахо (430 км)

Очаква ни дълъг ден... Ще тръгнем рано сутринта и ще пътуваме през Индо-Гангската равнина и териториите на щатите Утар и Мадхя Прадеш.

Следобед ни очаква посещение на уникалните храмове в Каджурахо – вероятно сте ги чували по-скоро като храмовете на Кама Сутра. Фасадите им са покрити със забележителни каменни релефи, изобразяващи исторически и митологични персонажи, вплетени в откровено сексуални сцени. Но в Индия съчетанието между мъжа и жената отдавна е надхвърлило физическото измерение на нещата... И ние ще  можем да се  докоснем до духа на тези изображения.

Самият комплекс от първоначално 85 храма е бил построен в периода Х-XI век, като понастоящем са се запазили 25 – ще разгледаме най-интересните от тях. Започваме със Западната група – Лакшиман, Деви Мандап и Кандария Махадева, като последният, построен през 1025 г, е посветен на Шива и е най-голямата постройка тук. Еротичните релефи на нейните фасади съдържат познатите ни сцени, без които не минава и едно издание на най-известната книга за възрастни... Ще разгледаме и трите хиндуистки храма от Източната група – Брахам, Вамана и Джавари (ако на този ден не стигне времето за всичко, то ще довършим на следващия). Храмовете в Кaджурахо са признати за едно от „седемте чудеса на Индия” и са под закрилата на ЮНЕСКО.

Първа нощувка в Chandela Khajuraho (или подобен).

А сега малко лирично отклонение, подгответе се за приказка...  :)

Някъде около 900-та година, по време на празненство, разпътният лунен бог Чандра се влюбил в ослепителната Хемвати. 16-годишното момиче било от сой – дъщеря е на главния брамин на свещения град Варанаси. Но обладаният от страст бог не отдал значимото на високия произход на девойката и в крайна сметка я прелъстил. Разстроена от случилото се, Хемвати проклела Чандра, но той я утешил и убедил, че плодът на тяхната любовна среща ще стане силен и храбър властелин, чиято слава ще се разнася из целия свят. Хемвати родила Чандраварман – основателят на династията Чандела и бъдещият строител на храмовете. Прогонена от злите хорски приказки,  майката се оттеглила да отглежда детето си в гората. Когато Чандраварман станал на 16 години, бил толкова силен, че се справял с лекота при лова на лъвове и тигри. Предсказанието се сбъднало и той станал могъщ владетел – разширил териториите на своите владения, построил и крепост на мястото, където се родил. Един ден пристигнал в Каджурахо със своята жена и извършил ритуала „ягиян” – за избавление на майка му от извършеното прегрешение през далечната лятна нощ. Тогава Хемавати пожелала синът ѝ да построи 85 храма на това място, върху които да изобрази човешките страсти. Впоследствие Чандраварман издига първия храм в Каджурахо, а останалите са дело на неговите наследници.

Ден 6 (16 ноември): Каджурахо – Национален парк Пана – Каджурахо (60 км, джипове)

Отстоящ на около 30 км от Каджурахо, Националният парк Пана (или Панна) е разположен на 550 кв. км площ и приютява леопарди, елени, мечки, газели, както и над 200 вида птици, включително лешояди и орли. Животните, с които е най-известен този парк обаче, са бенгалските тигри. Към началото на века броят им е надвишавал 40, но впоследствие постепенно са избити от бракониери. През 2012 г. тук са докарани нови тигрици и мъжки тигри, чиито поколения постепенно възстановяват местната популация. Паркът Пана многократно е печелил държавни награди за най-добре поддържана защитена територия в страната.

Ще станем рано, след което потегляме с джипове, за направим сутрешно сафари в парка. После се връщаме в хотела за закуска, няколко часа време за почивка, а следобед – още едно сафари там (т.е. за деня сафаритата ще са общо две).

Вечеря и нощувка в хотел Chandela Khajuraho (или подобен).

Ден 7 (17 ноември): Каджурахо – Орча – Джанси – Агра (450 км, автобус + влак)

Потегляме първо към градчето Орча, където ще разгледаме интересния му форт (не е за изпускане!). По мост с четири арки ще стигнем до сезонния остров в р. Бетва, където се намира укрепеният комплекс, датиращ от XVII век. Първо ще влезем в цитаделата Джахангир Махал, построена от раджа Бир Синг Део в чест на посещението на моголския император Джахангир – превзела е сърцето на не един пътешественик със своите сложни дърворезби, изкусни декорации, геометрични форми и картини. Ще надзърнем и в двореца Радж Махал, покрит с прекрасни стенописи, както и в Радж Парвийн Махал, посветен на известна поетеса-музикант. Всички те, силно повлияни от средновековната ислямска архитектура, имат своята вълнуваща история, за която ще си поговорим на място. Ако остане време, ще хвърлим по едно око и на някои от храмовете в Орча.

После продължаваме до близкия по-голям град Джанси, откъдето ще вземем влак към Агра в късния следобед (около 18:40). Пристигаме там малко след 21:00 ч, трансфер до хотела за вечеря и нощувка. Howard The Fern (или подобен)

Ден 8 (18 ноември): Агра

Рано-рано сутринта ще посетим може би най-известната забележителност на Индия и едно от новите 7 чудеса на света – Тадж Махал! Впечатляващият мавзолей е строен в продължение на цели 22 години (от 1630 до 1652 г.) от моголския владетел Шах Джахан в памет на съпругата му Мумтаз. Своеобразен монумент на любовта и истински архитектурен шедьовър, успял да съчетае в себе си ислямски, индийски и персийски елементи. С очите си ще се убедите колко е красив по изгрев слънце...

После отдадем заслуженото и на другите забележителности на Агра. Ще минем край бреговете на река Ямуна, за да отидем до Червения форт и гробницата на Итимад-уд-Даула – министър на император Джахангир и дядо на Мумтаз Махал. Лишен от известността на Тадж Махал, този мавзолей е не по-малко съвършен като архитектура. Ажурните мраморни „решетки“, които опасват фасадата ѝ, са така „избродирани“, че пропускат светлина в целия ѝ интериор. Изградена приблизително по същото време, за сградата се счита, че е била „чернова“ за предстоящия строеж на Тадж Махал... Втора нощувка в Агра, Howard The Fern (или подобен).

Ден 9 (19 ноември): Агра – Фатехпур Сикри – Джайпур (255 км)

Потегляме след закуска, като по пътя ще разгледаме разположения недалеч от Агра град Фатехпур Сикри, който през XVI в. за кратко е бил столица на великия моголски император Акбар, но впоследствие е обезлюден, вероятно поради недостиг на вода – заради това е наричан още „Моголската енигма“ или „Мъртвия град“. Ще влезем в комплекса през някоя от 9-те му порти, за да видим едни от най-забележителните ислямски архитектурни паметници на Индия. От 1986 г. Фатехпур Сикри е включен в списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство.

Ще посетим и Чанд Баори, един от най-впечатляващите от стъпаловидни кладенци (т.нар. stepwells) в страната, дълбок около 30 м – ще видите, яко е...

Следобед достигаме Джайпур – столицата на щата Раджастан, който неслучайно е наричан и „Розовият град“, заради цвета на сградите в старата му част.

Вечеря и нощувка в Royal Orchid Central Jaipur (или подобен).

Ден 10 (20 ноември): Джайпур

Сутринта ще посетим удивителния Амбър Форт, чиято груба фасада крие неподозирано богат интериор. Декориран със сложни дърворезби и каменни пластики, скъпоценни камъни и огледала по стените и таваните, комплексът е очарователен микс между индуисткия и мюсюлманския архитектурни стилове. От паркинга ще се качим до горе със слонове – е, леко „туристангерско“ е, но става... Ще имаме и достатъчно време да разгледаме различните части и вътрешни дворове на форта.

Следобед ще посетим Градския дворец на Махараджата – бивша кралска резиденция, превърната в музей. Построен като укрепен дворец, той покрива почти една седма от града. Няма да пропуснем и друга интересна част от него – Музея на оръжията. 

Ще продължим обиколката с обсерваторията Джантар Мантар, изградена между 1727 и 1734 г., по времето на махараджа Джай Сингх II. Тук ще попаднем на 19 огромни астрономически инструменти, някои от които още функционират. Познайте къде се намира най-големият в света каменен слънчев часовник... Ще спрем и за фото-пауза при Двореца на вятъра („Хава Махал“), считан за една от емблемите на Джайпур.

Трансфер до хотела, вечеря и нощувка в хотел Royal Orchid Central Jaipur (или подобен).

А сега малко история, за да изживеем онова неповторимо сливане между легенда и реалност в Индия. И така ...

Дворецът на вятъра (или Хава Махал) е построен за махараджа Савай Пратап Сингх през 1799 г първоначално като храм, а после и като негов дворец. Това е било времето, когато жените в царското семейство са били принудени да живеят в строго уединение. Дворецът на ветровете всъщност е разширение на главния дворец и е замислен и построен по начин, който да осигурява на дамите възможността да наблюдават как тече животът на улицата, като същевременно останат скрити от външните погледи. Савай Пратап Сингх бил всеотдаен последовател на индуисткия бог Кришна и на него всъщност той посвещава двореца... Затова се твърди, че формата на Хава Махал е подобие на короната, носена от бога. Някои оприличават двореца на резбована кутия за бижута, други на мравуняк, а трети – на пчелна пита. Но всички единодушно признават, че това е уникална постройка, архитектурен „бисер” на града и без съмнение един от символите на „Розовия град“ Джайпур и на щата Раджастан.

Името си Дворецът на вятъра дължи на факта, че прозорците не са просто декоративен елемент, а част от сложна вентилационна система. Зедно с вътрешните тръби и други отвори в сградата, те създават постоянно леко налягане на въздуха в помещенията. Благодарение на това и в най-горещите дни в стаите се усеща прохладен полъх на вятъра.

Ден 11 (21 ноември): Джайпур – Биканер (330 км)

Сутринта ни очакват 5-6 часа пътуване с автобус до Биканер – основател на града, който все още носи и неговото име, е махараджата Рао Бика. Тук ще разгледаме красивия форт Джунагарх (или Джунагар), издигнат през 1588 г. и един от малкото в Раджастан, които не са разположени на хълм – пореден шедьовър на местната архитектура.

Нощувка в The Lallgarh Palace (или подобен).

Ден 12 (22 ноември): Биканер – Джайсалмер (330 км)

Сутринта ще посетим Националния център за изследване и развъждане на камили, след което отново се отправяме на път – Индия е огромна наистина, освен (вече) първа по население тя е и седма по територия в света... Насочваме се към Джайсалмер и постепенно ще навлезем „в сърцето“ на пустинята Тар – ще минем покрай множество градчета и селца, като по пътя вероятно ще видим кервани и диви камили.

Пристигаме следобед, нощувка в The Desert Palace (или подобен).

Ден 13 (23 ноември): Джайсалмер и дюните Сам (90 км)

Това ще е денят на Джайсалмер – известен още като „Златния“ или „Медения“ град, заради цвета на пясъчника, с който са строени крепостта и много от къщите тук.

Впечатляващият форт е изграден през 1156 г. от раджа Равал Джайсал, който търсел ново място за своята столица. Това е един от най-големите фортове в света и вторият най-стар в Раджастан след Читоргарх... Разположена сред пустинята Тар, крепостта е като приказен мираж – всеки ден стените ѝ от пясъчник постепенно менят цвета си, спрямо движението на слънцето по небосвода. Онова обаче, което в най-голяма степен запленява пътешественика, е феерията от цветове по дрехите на жителите, както и чудесните хавели (тукашните богати къщи и имения) и храмове с „дантели” от каменна резба.

Ще разгледаме Patwon Ki Haveli – първата и една от най-красивите такива къщи в Джайсалмер. Издигната е от богатия търговец Гуман Чант Патва за петте му сина. 

Ще прекараме следобеда на пясъчните дюни Сам извън града (в посока запад), като там ще пояздим и камили, а вечерта ще гледаме изпълнение на традиционния раджастански танц Kalbelia, от който кръвта ни със сигурност ще закипи. А кой знае, може и да потанцуваме! 

Вечеря и втора нощувка в The Desert Palace (или подобен).

И малко вътрешна информация, за да се почувстваме като истински индийци:

Хавели означава „оградено място“, като това са храмове и по-често резиденции на богати семейства. Построени са с парите, събирани като такса от минаващите кервани през градове, разположени на стратегически места по важните търговски маршрути. Първите хавели били малки цитадели, които трябвало да защитават стопаните си от многобройните разбойници, дебнещи около търговските пътища. Постепенно те ставали все по-разкошни и заприличвали много повече на дворци, отколкото на крепости.

Ден 14 (24 ноември): Джайсалмер – Джодпур (290 км)

След по-раннa закуска  се отправяме обратно на изток към още един от красивите градове на Раджастан, Джодпур. Столица на историческото кралство Маруар, той е наричан още „Слънчевият град”, а също и „Синият град”, заради боядисаните в синьо къщи около крепостта Мехрангарх (или Мехрангар). Издигната през 1459 г, тя е една от най-високите в Индия – цели 150 м (мега яко)... За да влезем вътре минаваме през 7 порти. Ще се изкачим до върха ѝ, откъдето като на длан ще видим Стария град. Ще обиколим и основните зали и дворове на форта.

Идва време и за тукашния вариант на Тадж Махал, Джасвант Тада – кралски мемориал, изграден от бял мрамор, с множество символични гробници на местните владетели. След това ще се разходим из сините улички на града, ще достигнем площада с часовниковата кула, както и Toorji Ka Jhalra, който е още един от т.нар. „стълбищни кладенци“ (stepwell), типични за Раджастан.

Прибираме се в хотела за вечеря и нощувка. Bijolai Palace Jodhpur (или подобен)

Ден 15 (25 ноември): Джодпур – Ранакпур – Кумбалгарх – Удайпур (320 км)

Закуска, след което потегляме за Удайпур. По пътя ще разгледаме джайнисткия храмов комплекс в Ранакпур, разположен на близо 5 декар площ, с 29 зали, 80 купола и 1444 мраморни колони, всяка от които със сложни и разнообразни каменни пластики и орнаменти.

Продължаваме с форта Кумбалгарх (Кумбалгар) – изграден основно през XV век и обитаван чак до XIX в., той е вторият най-голям в Раджастан (след Читоргарх) и един от най-големите в света... Крепостта е разположена на върха на хълм в западната част на планините Аравали, като особено впечатляващи са защитните ѝ стени, чиято обща дължина е цели 36 км. Фортът е бил един от най-важните на територията на старото кралство Мевар, чиято последна столица е била град Удайпур.

Пристигаме привечер, вечеря и нощувка в Regenta Central Udaipur (или подобен).

Ден 16 (26 ноември): Удайпур – Делхи – Амритсар (полети)

Ще посветим предиобеда на Удайпур – известен като „Индийската Венеция“, градът е изграден около общо 7 езера (повечето от тях изкуствени). Британският политик и военен Джеймс Тод го нарича „най-романтичното място на континента Индия“. Тук за няколко месеца е живял и Роджър Мур, най-известен с ролите си на Джеймс Бонд – филмът „Октопуси“ е сниман през 1983 г. в красивия Езерен дворец, който днес е частен хотел. Но никъде богатствата на местните махарана (тукашното име на махараджите) не са по-видни, отколкото в огромния Градски дворец. И ние ще го посетим, разбира се. Лек калабалък от туристи е вътре, но си заслужава да изтърпим малко. Грандиозният комплекс е бил строен в продължение на цели 4 века и се простира на половин километър край брега на езерото Пичола, към което балконите и кулите на двореца предлагат чудесни гледки. Ще се разходим и с лодка по него до близкия остров Jag Mandir.

В ранния следобед се насочваме към летището на града за вътрешни полети от Удайпур през Делхи до Амритсар. Кацане късно вечерта, трансфер до хотела и нощувка в The Fern Residency Amritsar (или подобен).

Ден 17 (27 ноември): Амритсар – границата Уага/Атари – Амритсар (60 км)

Ще прекараме целия ден в Амритсар и околности – името му в превод означава Езерото на свещения нектар или на безсмъртието. По време на британското владичество градът е арена на ожесточени противоборства. На 13 април 1919 г. генерал Дайър заповядал на войската си да открие огън без предупреждение срещу участниците в протестен митинг на невъоръжени граждани, сред които има много жени и деца. Загиват стотици, а над 1000 са ранени. В парка Джалианвала Баг ще видим възпоменателния паметник на жертвите на това престъпление. 

Сутринта ще направим дневното посещение в Златния храм – наричан още и Darbar Sahib („Обиталището на Бог“), това е най-свещеното място за сикхите. А те боготворят и водата в заобикалящите го езера – къпят се и дори пият от нея, вярвайки, че така ще измият греховете си. Изграден в центъра на града, на брега на изкуствено езеро, храмът е двуетажна постройка, чийто горен етаж е позлатен и завършва с купол, с формата на обърнат лотос. Сградата има цели четири входа – допускайки вътре последователите на всички религии, сикхите показват толерантността на вярата си. Около бреговете на езерото ще се смесим с молещите се и вярващите, които приготвят храна и се потапят в свещените води. Всичко това под под звуците на барабани, флейти и песнопения. За да остане още дълго с нас необятната музика Индия!

В ранния следобед заминаваме към Attari-Wagah, общ гранично-пропускателен пункт между Индия и Пакистан. Ще наблюдаваме церемонията по спускане на знамената, която се провежда всяка вечер от 1959 година насам, като символизира както съперничеството между двата народа, така и сътрудничеството и приятелството между тях. Голямо шоу е – музика, танци, маршировки, специална хореография... от всичко по много има.

Церемонията, известна още от стара Англия като „Биене на отбой“ (Beating the Retreat), започва с парад на войници от двете страни. Участниците, облечени в специални униформи, извършват бързи и отривисти движения, наподобяващи танц. По време на залеза, железните порти на границата се отварят и двата флага се спускат едновременно. Знамената се свиват и войниците разменят бързи ръкостискания, след което вратата се затваря. Церемонията привлича голям брой зрители от двете държави, както и чужденци.

Връщаме се в Амритсар, за да наблюдаваме още нещо интересно. Вечерната церемония по изваждането от храма на божествената книга на сикхите – Guru Granth Sahib и пренасянето ѝ „за почивка“ до стоящия в съседтво мраморен храм Akal Takht („Трон на Вечния“), символ на властта в света. Написана от сподвижници на основателя на сикхската вяра – гуру Нанак, тази книга е най-голямата ценност на сикхите. Всяка сутрин тя бива връщана церемониално отново в Златния храм. Думите са слаби да опишат вниманието към всеки детайл и благоговението, с което сикхите обгрижват светинята си. А вечерно време светлините правят храмовия комплекс не по-малко впечатляващ, отколкото денем...

Ще имаме стаите в хотела за почивка и късно вечерта – трансфер до летището за директния полет към Доха след полунощ.

Ден 18 (28 ноември 2023): Амритсар – Доха – София (полети) 

Излитане от Амритсар към Доха в 03:50 ч през нощта, връзка от около 2 часа там и полет към София. Пристигането в родината е по обед... Добре дошли у дома!