СЪРБИЯ Порция плескавици и приключения из западната ни съседка
Ето я и новата ни „кратка музикална форма“ :)
В средата на месец юни ще се отправим към един близък до нас (поне в географски план), но далеч не толкова познат район от западната ни съседка Сърбия... Ще посетим историческия район Рашка – политическо, културно и духовно средище на Средновековна Сърбия, като ще видим най-забележителните му църкви, манастири и крепости. Но основният акцент в програмата ще е обиколката из приказния каньон Увац и разходка с лодка из него.
И разбира се, едно посещение в Српско не може да бъде пълно без съответните количества скара и дюлева... :)
16 юни 2022 г. (четвъртък): София – Власинско езеро-манастир Сопочани-Нови пазар
Събираме се на познатото място – паркинга на стадион „Васил Левски“ в София, в 7:27 ч. За около 2 ч. би трябвало да стигнем Власинско езеро. То е най-голямото изкуствено езеро в Сърбия, създадено върху торфено тресавище Власинско блато. През 1947 г. е изграден бент и впоследствие е залято от водите на близките реки, главно от р. Власина. Красива спирка по пътя. J
Следобеда отиваме да разгледаме манастира Сопочани. Основан от крал Стефан Урош I близо до областта в сърцето на държавата Рашка - Стари Рас над извора на едноименната река, в този манастир са погребани някои от членовете на династията Неманичи. Манастирската църква е построена през 1260 г., а в средата на 14 век към нея е добавена и камбанария. Фреските, които красят църквата са датирани 13-14 век, а някои от тях са особено ценни, поради което манастирът е включен (още през 1979 г.) в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО. Привечер пристигаме в Нови пазар за нощувка.
Нощувка: в хотел в гр. Нови пазар
17 юни (петък): Нови пазар – манастир Джурджеви ступови – Хаджипроданова пещера – крепост Маглич – манастир Студеница – гр.Сеница
Много места ни очакват този ден!
Първо ще идем до близкия до Нови пазар действащ манастир – "Джурджеви ступови", също включен в списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство през 1979 г. Посветената на Свети Георги църква е построена по заповед на Стефан І Неманич и представя архитектура, която се отличава от другите сръбски средновековни манастири главно заради двете й кули, които се извисяват, и поради които получава и името си. Монашеският комплекс се простира извън църквата с магерници, водни резервоари и някои стени за укрепления. Комбинацията от романски и византийски стилове придава на сградата оригинален външен вид, състоящ се от две странични кули, елиптичен барабанен купол, олтар с неправилна форма и вътрешно трикорабно оформление.
Във вътрешността на църквата ще видим фрески, изобразяващи исторически пасажи, цикъл от живота на св. Георги и няколко портрета на династията Неманич.
Продължаваме към Хаджипродановата пещера. След близо 40 години забрава, тя наскоро е отворено за посетители. Дълга около 400 метра, на 2 етажа, там ще можем да се насладим на множество пещерни образувания. В пещерата има следи и от немалко животни, обитавали това праисторическо място.
След това отиваме да видим и манастир Студеница. Неслучайно наречен “Майка на всички църкви и храмове сръбски”, той е сред най-големите и най-богати сръбски православни манастири. Строежът му е приключен през 12 век, а днес и той е част от списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО.
Светата обител е съградена от първия независим сръбски владетел, великия жупан на Рашка Стефан Неманя. В укрепения манастирски комплекс са запазени 3 черкви: малката черквичка „Свети Николай“, изградената от крал Милутин „Кралева черква“ и безспорния бисер на Рашката школа, уникално красивия католикон на манастира, черквата „Успение Богородично“, в която се съхраняват светите мощи на първите сръбски владетели от династията на Неманичите – владетелите, превърнали Студеница в политически, културен и духовен център на средновековна Сърбия.
Манастирът е посветен на Успение Богородично. Първата фаза по изграждането му приключва през 1196 г., когато Стефан Неманя се оттегля в него от властта, след като оставя да управлява Сърбия втория си син Стефан, който е женен за византийската принцеса Евдокия Ангелина. След смъртта на Стефан Неманя в Хилендар, мощите му са пренесени в Студеница. Третият син на Неманя – Растко, който първи оглавява автокефалната сръбска архиепископия превръща Студеница в политическо, културно и духовно средище на средновековната сръбска държава известна още като Рашка. Студеница се радва на вниманието и даренията и на други членове на кралската династия Неманичи, като Стефан Радослав и Милутин. В началото на 17 век пожар и земетресение повреждат част от манастира, а исторически книжовни паметници и фрески са безвъзвратно унищожени и загубени завинаги.
След разходката из манастира, за обяд в ресторанта на манастирския хотел може да опитаме прясно уловената риба от студените води на река Студеница, приготвена по специална манастирска рецепта.
Следобед поемаме към крепостта Маглич, великолепно средновековно защитно съоръжение, изградено в 13-ти век, и заобиколено от 3 страни от водите на реката Ибър. До издигнатия от кралете на Рашка Стефан II Неманич и неговия син Стефан Урош I „Сръбски Камелот“ води стръмна пътека, с дължина около 1.2 километра и денивелация 120 м, започваща от въжения мост над река Ибър. По нея ще се изкчим на хълма, до 8-те яки кули на крепостта.
Нощувка: в хотел в гр. Сеница.
18 юни (събота): Сеница – Увац – Копаоник
Закусваме и даваме газ към уникалния каньон на река Увац. Ще направим обиколка с лодка из меандрите на реката, по изумрудените води на Увачкото езеро, като по пътя ще видим Ледената пещера. Красивият подземен дворец, който ще разгледаме, е част от най-голямата проучена пещерна система в Сърбия, с дължина около 6 км. Запазена в естествения си вид, неелектрифицираната пещера е скрила в себе си причудливи форми и рисунки, както и обичайните сталактити, сталакмити и сталактони. Като слезем на сушата, ще се изкачим и до изградените върху отвесните канари, на стотина метра над водното огледало на езерото, места за панорамни гледки към красивия каньон.
В късния следобед, се придвижваме към Копаоник.
Нощувка: в хотел в Копаоник.
19 юни 2022 (неделя): Копаоник – Куршумлия - Дяволския град – София
След закуска, по ранина, потегляме за дома. По пътя ще се отбием до Куршумлия – град, разположен в историческия регион на Поморавието. Между 1870 и 1878 г. е бил част от Българската екзархия, а от 1915 до 1918 г. – и част от България. Недалеч от него ще идем да разгледаме природния феномен Дяволския град. Интересен комплекс от природни образувания описвани като каменни пирамиди. Намира се във вододелното било между Дяволското дере и Пъкленото дере. Водната ерозия е оформила андезитните материали и вулканичния туф в 202 пирамиди, заемащи площ от 4300 м2. В горната си част пирамидите са защитени от андезитни блокове с тежина до 100 кг, които ги предпазват от атмосферните въздействия. Щом защитният слой бъде износен кулата, се отмива под влияние на ерозията.
Легендата
Много истории знаят сърбите за Дяволския град. Една от тях разкрива, че в далечни времена мястото било обитавано от скромни и богобоязливи хора. Това раздразнило дявола, който приготвил “дяволска вода”, която да накара хората да забравят своето родословие. След като жителите пили от тази вода, те организирали сватба между брат и сестра. Дяволският план бил осуетен от фея, която според преданието и до днес бди над града. Тъй като феята не могла да вразуми булката и младоженеца, започнала да се моли на Господ да попречи на сватбата. Той чул молбата й и съединил земята и небето, като превърнал хората в камък. Днес тук са формирани два природни феномена – 202 скални формации с височина до 15 м и два извора с вода с висока киселинност и минерализация, които превръщат това място в чудо на природата. Според друга история децата, населяващи селището, направили така, че сватбата да не се случи. Тогава дяволът – невярващ на очите си, разярен, ги превърнал в скали…
Поморавци приемат пирамидите и кулите в местността за дяволско дело, откъдето идва и наименованието Дяволски град.
Следобеда потегляме за България. Прибиране в София – към 19-20 ч.
