ТОВА Е САЙТ ЗА ХОРА С БОГАТО ВЪОБРАЖЕНИЕ И ЖЕЛАНИЕ ЗА ПЪТЕШЕСТВИЯ. НИЕ НЕ ПРЕДЛАГАМЕ САМО ЕКСКУРЗИИ, НИЕ ОРГАНИЗИРАМЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ...

/из спомените на един пътешественик в Южна Америка/

Събуждам се от тежкия махмурлук от изпитите кайпирини* предишната вечер в дискотека Help… Времето тази година в Рио е мрачно, даже символът на Рио –статуята на  Христос Спасителят на хълма Корковадо тази сутрин е в мъгла... Добре, че успяхме вчера да се качим дотам, та това е главната, но не единствената туристическа атракция на този приказен град! Днес ни предстои тежък ден – довечера е шоуто на на най-добрите 7 школи по самба през втората вечер на Самбодрома... Но нека започна отначало...

Бразилия – петата най-голяма страна в света по население и територия /ще спестя на уважаемия читател многото цифри и факти, за това си има статистика/, страна, заемаща почти половината от континента Южна Америка, граничеща с всички държави, с изключение на Еквадор и Чили... Ако трябва да изброим най-големите забележителности, местата, които не трябва да се пропуснат, това безспорно са Рио де Жанейро, водопадите Игуасу, Амазония, Пантанал... ”На попрището жизнено в средата”, прехвърляйки 40-те години, имах удоволствието да видя, да усетя невероятния дух на всяко едно от тези райски места...

Рио де Жанейро

Няма друг град в света, на който повече да подхождат думите: “Когато бог създал земята за 6 дни, отишъл да си почине в... Рио де Жанейро...” /въпреки, че много други красиви градове претендират за тази привилегия, тя е отделена единствено и само на Рио. “Януарска река”, така е нарекъл града неговият откривател, португалецът Гаспар де Лемос, в 1502 година, смятайки залива Гуанабара за устие на река...Именно към този залив е обърната 38-метровата статуя на Христос Спасителя, извисяваща се на хълма Корковадо и поздравяваща всички гости на Рио с “Добре дошли”.



Карнавалът...По света има много известни карнавали и фестивали, повечето – свързани с религиозен празник или друго събитие, превърнали се в символ на държава, град или район... Но само един се пише с главна буква – този в Рио де Жанейро... Всяка година близо 10-те милиона кариоки, жителите на този вълшебен град живеят с мисълта за тези 4 дни някъде през февруари, през които ще забравят всичко – и проблемите си, и работата си, и ще се отдадат на един безкраен празник – по улиците и булевардите на Рио, по плажовете – знаете имената им – Копакабана, Ипанема, Леблон – тези са трите на върха в “топлистата”, в центъра на града и богатите южни квартали, във фавелите – най-бедните и мизерни квартали на Рио... Всички - млади и стари, богати и бедни приготвят своята  фантазия – карнавалния костюм и се впускат в безкрайната фиеста... Да добавим стотиците хиляди туристи – от други градове на Бразилия, от целия свят... Получава се едно Вавилонско стълпотворение от хора, дошли в това райско кътче да се забавляват до насита... От сутрин до късно през нощта навсякъде се чуват ритмите на самбата, този най-бразилски танц, който не ти дава минута покой, прониква във всяка клетка на тялото ти и не те оставя да бъдеш безразличен към този безкраен празник. В хотела са ни изготвили списък с местата, където върви поредния купон – обикновено това са уличните банди – най-известните са на Копакабана и Ипанема – в които хиляди хора задръстват улиците в съответния квартал на града, под звуците на огромни уредби, качени на камиони в началото на шествието... А начело на парада са най-знойните бразилки, водачите на бандата...
И дойде денят, по-скоро нощта, втората нощ на гала шоуто на школите по самба на стадиона Самбодром, проектиран от великия бразилски архитект Оскар Нимайер /спомнете си футуристичните сгради на изкуствено построената столица на Бразилия – град Бразилия, дълбоко в джунглата, той е техният “баща”/. В средата е бетонната писта, дълга около километър, по която в двете последователни вечери ще преминат по 7 от най-известните школи по самба в Рио – всяка от тях има около 4000 танцьори и музиканти, а за помощния персонал да не говорим. От двете страни има трибуни за зрители – там билетите от година на година струват повече и повече, но за Рио – ден година храни и Карнавалът е огромна машина за пари – ами направете просто изчисление – най-евтините билети там са 100-160 $ /2004 година/, а трибуните побират около 70 000 зрители. Но щом сме дошли в Рим, как да не видим папата, всички предварително са направили този разход, защото тази нощ няма никога да се забрави.
Отсрещната срана са ложите, там цените са “от лъв нагоре”, измерват се в 4, че и 5-цифрени суми, там може да се види Кралят – Пеле, известни спортисти, артисти, политици и кой ли още не. Точно срещу нашия – 7-ми обикновен туристически сектор в специална ложа са се разположили половината от 40-членното жури, които оценяват изпълненията на школите по 10 критерия. А за тези звездни 90 минути всички участници са се готвили цяла година. Всеки жител на  Рио – млад и стар, беден и богат, знае поне две неща – кой е последният шампион по футбол на щата /за това ще отворим дума по-късно/, и коя е школата по самба, спечелила състезанието на Самбодрома.
21,00 – като за добре дошли, се излива силен тропически дъжд, който в никакъв случай не помрачава настроението на публиката, и в небето прогърмяват салюти и фойерверки – започна се!!! Уви, бедно е моето перо, за да ви разкаже какво се случва в следващите 5-6 часа, толкова издържах на моя трети карнавал тази година, тъкмо за да видя и шампиона от миналата година – Бежа Флор (Beja Flor), школата, която и тази година отново спечели титлата.
Под оглушителния тътен на музиката на всяка от самба школите започва парада, екзалтираната публика става на крака и бурно приветства своите любимци, голяма част от зрителите около мен са бразилци, те са научили песента – запазена марка на всяка от школите и пеят, заедно с певците и музикантите... Няма как да не научиш и ти – туриста, дошъл от другия край на света, думите на някоя от песните, те се повтарят през цялото време, докато преминава всяка от школите.
Някъде в малките часове на нощта публиката започва да пооредява, и аз решавам да си тръгна, някъде в паузата между 4 и 5-та школа... Моят 3-ти карнавал, заричам се на следващия – 2005 година, да се включа в шоуто на живо, защото от трибуните вече не ми е интересно... Има такава опция за туристи – в края на всяка школа има групи от туристи, които са дали по няколкостотин долара за фантазията и се включват заедно с основната група... Ще го направя!!!

Всяка от вечерите на карнавала се провеждат и балове – в реномираните клубове на Ипанема и Леблон, тук не мога да пропусна да кажа за най-известния – Гала Гей Бал, в клуб Скала в Леблон, провеждащ се през последната карнавална вечер. Моля, нека пуританите да не се възмущават, там могат да влезат и обикновени, по-малко нежни души, които да се забавляват просто като обикновени зрители и туристи... Цялото шоу се предава директно по телевизията, а влизането в клуба е още една атракция – през шпалир от хора, дошли да видят звездите на вечерта – най-известните травестити на Рио и хора с “по-различно”  мислене и поведение, накичени като коледни елхи, повече дори и от най-известните водачки на самба школи и улични шествия по време на карнавала. Спомням си първото си посещение в Скала – като обикновен турист, дошъл да види най-известния бал в Рио. За секунди преодолях смущението си и се шмугнах след една “звездна” двойка, събираща овациите на околните. Най-смелите от моята група ме последват в това щуро начинание, другите са вече уморени от 5 карнавални дни и нощи. Чувствам се, сякаш съм на церемонията за раздаване на наградите Оскар. Супер е! Влизам вътре, а там купонът се вихри с пълна сила. Стотици “нежни”  създания, които в предишния си живот са били мъже, сега не знам точно какво са. Всъщност някои от тях – ух, дъхът ти направо спира, какви жени – ще възкликне непреднамерения наблюдател. Сядаме на една маса, веднага се доставят няколко кайпирини и се включваме и ние в шоуто. Веднага започваме да се снимаме с най-известните и най-красивите представители на тази своеобразна флора и фауна, неотделима част от великото шоу, наречено Карнавалът!
Ами какво е пътуването в Рио, ако не спомена и за останалите три символа на този велик град – Статуята на Христос Спасителя, издигната на Хълма Корковадо, издигащ се точно над центъра на града на височина 713 метра. Статуята е построена през 1929-1931 година от самите жители на Рио и веднага става символ на града, това е първото нещо, което всички гледат, пътувайки в автобуса от летището до Копакабана. Висока 38 метра, размах на широко отворените ръца 30 метра, Христос ни казва “добре дошли в рая на земята”. Ех, не ми останаха вече епитети да опиша каква гледка се разкрива отгоре – виждат се всичките южни плажове и квартали – Копакабана, Ипанема, Леблон, лагуната току в краката на Спасителя, напред е залива Гуанабара, с кацнала в единия му край скала – Захарното хлебче, кръстена така още от първите португалци, акостирали тук, втория символ на Рио... Виждат се небостъргачите на Ситито, до тях са се сгушили колониалните дворци и красиви царкви – ех, защо никога не стига времето да ги покажа на моите гости – ами отговорете си сами! Катедрали има в Париж и Милано, гледайте ги там, а тук – в Рио сте за друго! Погледът върви още малко встрани – и ето го и последния митичен символ на града – Стадионът Маракана. Е, на самба се наситихме през тези дни, но остана време и за футбол, по традиция в първия ден на карнавала е финалът на щата Рио де Жанейро по футбол, тази година пък се падна и най-якото дерби – Фла-Флу /Фламенго-Флуминензе/, стадионът се пръскаше по шевовете, с голяма мъка успях да спазаря на черно билети от главния дилър, току под погледа на няколко любопитни полицаи. Е, поне сделката беше напълно законна, платихме само 2 пъти и половина повече, но тези 40 долара си струваха до последния цент. Когато човек влезе вътре, не знае на кое да се радва повече – на играта, или на френетичната публика, изпълнила до карен предел този 80 000 – ен стадион /когато е построен през 1950 година за Световните финали по футбол стадионът е побирал невероятните 200 000 запалянковци, после някъде в 80-те години по изисквания на ФИФА броят на местата е намален повече от 2 пъти/. Изглеждаме не дотам перфектната игра на кариоките и се радваме на победата на отборът на бедните Фламенго с 2 на 1, следва втората част на шоуто – прибирането обратно – още едно забележително шоу... Някъде от другия изход на стадиона се чуват изстрели, разбирам, че някакъв луд запалянко се е опитал да отвлече такси, но бързо е неутрализиран от полицията, и тълпата се разотива, за да продължи празника!

Тръгваме си от Рио, за да полетим до другото фантастично кътче на Бразилия, докоснато от бога – водопадите Игуасу.

Eпилог

Е, нека не ме съди уважаемият читател, за това, че с огромно пренебрежение, едва ли не с досада, водих част от моята група из залите на Лувъра, този велик световен музей, на другия ден, по време на престоя ни в Париж... Но Мона Лиза някак си ми бледнееше, на фона на Христос Спасителя, танцуващите хора по улиците, водопадите Игуасу... До скоро, Бразилия!

See you next year!