ТОВА Е САЙТ ЗА ХОРА С БОГАТО ВЪОБРАЖЕНИЕ И ЖЕЛАНИЕ ЗА ПЪТЕШЕСТВИЯ. НИЕ НЕ ПРЕДЛАГАМЕ САМО ЕКСКУРЗИИ, НИЕ ОРГАНИЗИРАМЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ...

Кратко представяне на Вожда Миро Нанков:

Мирослав Нанков, професия – пътешественик, на 48 години /18 септември 1961/...

От 6 години обикаля света и така си вади хляба – води клиентите на малката си туристическа си агенция по света...Разчита и на помощта на децата си – и те се включват в семейния бизнес...

Хобито му – освен да пътешества по света, е и да катери високи върхове...Досега е изкачил 4 шестхилядника - Аконкагуа 6960 м - Аржентина, Чимборасо 6310 – Еквадор, Сахама 6548 – Боливия, Ампато 6380, Перу; както и доста още по-ниски върхове, между които и още два континентални първенци – Елбус на Европа, 5630 и Килиманджаро на Африка, 5895...

През втората половиа на август 2009 той замина, заедно с още две момичета – Янита Найденова и Виржиния Александрова, на малко пътешествие до най-красивия връх на света – Алпамайо, Перу, в планината Кордилера Бланка. Тези момичета станаха прототипи на красавиците в приказката КРАСАВИЦИТЕ И ЗВЯРЪТ...И БЯЛАТА ПЛАНИНА...

Тази приказка е един различен поглед към катеренето на планините, без дълги обяснения за подходи, маршрути и други героически неща... 
 

Скъпи приятели, пътешественици!

 

Този път няма да ви говоря за  самолетни полети, автобуси и джипове, хотели-закуски и други подобни туристически простотии, а ще ви разкажа една приказка – приказката за Красавиците и Звярът.

 

Имало едно време един Звяр, той много обичал да обикаля по света и да търси красивото – реки, морета и коралови острови; джунгли и водопади, древни паметници на отдавна изчезнали народи; други себеподобни животни, населяващи горите и степите...Но най-много обичал да търси красивите планини и снежните върхове – колкото по-високи и трудни, толкова по-интересни. Само дето не обичал много - много да ходи по градовете /особено големите/, пълни с тълпи хора, пушеци и смрад...

И така, година след година скитане по белия свят, докато не дошло време за най - красивата планина – CORDILLERA BLANCA и казвали, и най-красивия, най-личния връх не само в таз планина, ами и на Земята – ALPAMAYO…И като става въпрос за красив връх за изкачване, се намерили и две красавици, които да придружат самотния Звяр в търсенето на съвършенството. Тръгнали тримата, на другия край на света, през девет морета в десето, през четири планини в пета. И тръгнали те, придружени от много местни хора, все нагоре и нагоре по Белите Кордилери, сред невиждана хубост, създадена от природата...Красавиците били  много щастливи – те за пръв път отивали толкова нависоко и красиво място, те изпълнявали всички желания и прищевки на капризния Звяр, който се бил разположил нашироко в свое самостоятелно леговище, което хората наричали палатка. На 4330 метра те имали най-невероятната гледка – от едната страна бил Алпамайо – тяхната цел, а от другата страна отсреща в долината – Аrtesonraju, друг красавец, който онези смешни хора, наречени американци от Холивуд, избрали за емблема на една от своите кинокомпании. И тръгнали те тримата, придружени от още толкова помощници, към последното си леговище – на 5550 метра...Току под снежно-ледения купол на Алпамайо...Тук те трябвало да прекарат последната нощ, или само половината, за да тръгнат малко след полунощ – времето на върколаците. Луната – и тя се била покрила тази нощ. Да, но не им било писано на троицата плюс двамата водачи, да опитат върха...Едната красавица се почувствала зле и Звярът, нищо че е страшен и зъл, взел решение да слизат надолу троицата, вместо да се разделят – едни нагоре, други надолу...И за чест на тази красавица – и тя самата предложила – ами останете още един ден и опитайте пак. Но Звярът си казал, ами що е време – все е пред нас! На другата сутрин всички слезли живи и здрави в ниското, и Алпамайо се покрил с облаци, сякаш им казвал – не стана тази година, но аз съм тук и ви чакам. А там, в ниското, имало чудно красиво езеро, на 4500 метра, като планинска сълза, току под ледниците на Алпамайо и съседните гиганти. Звярът не издържал и се хвърлил във водата, току до ледените късове, най-хубавата баня, каквато на друго място не можеш да намериш.

И така, драги ми читателю, тук свършва първата ми приказка, за една докосната отдалеч красота. Не успели троицата да стигнат най-горе, на 5947 метра, на челото на най-личния красавец на Земята. Но привличането останало, то било като да ухажваш една красива жена...Колкото повече тя се дърпа, ти повече и повече я търсиш, ухажваш, желаеш...И знаел Звярът и неговите красавици, че и догодина ще дойдат пак тук, че даже ще опитат и на съседния красавец първо – ARTESONRAJU, на който още не се били качвали други люде от техните родни места.

Вижте и малко красоти оттам, те са за вас!

 

Това бе моята приказка. Очаквайте утре: Скучаещият звяр в голямата градска джунгла, или в търсене на Ледената Принцеса.

 

Обичайте се! Търсете Красотата, тя е около вас!

 

Миро Нанков

Звярът

 

Скъпи приятели, пътешественици!

 

Здравейте, забавих аз малко втората приказка, за което моля да бъда извинен...Само ден преди да тръгна за Страната на Дон Корлеоне, все пак спазвам обещанието си да ви разкажа още малко – дано да ви е интересно...

 

И така, тръгнали си троицата, Звярът и двете красавици, напуснали те с много тъга Високата Бяла Планина...Тръгнали, но си казали – пак ще върнем тук – много силно било привличането на красивата планина. То било като да се влюбиш в една хубава жена, а тя да не отвърне веднага на ласките ти...Довиждане, CORDILLERA BLANCA, пак ще видим догодина, казал тъжния Звяр. Ама и ние идваме, изчуруликали красавиците, къде без нас, че кой ще бди над тебе, Вожде – Звяр.

И като слезли в ниското – на някакви си 3000 метра – о, чудо – Звярът са разболял – треска го затресла, старите му кокали започнали да го болят, нямало място по умореното му тяло, което да не го боли...Дали това било от мъка по Красавицата-Планина, дали от нещо друго, кой да ти каже...Пристигнали те в малкото градче, и отново Красавиците влезли в ролята на загрижените самарянки, хайде сега – му рекли те, макар че си голям, силен и опитен звяр, трябва да те лекуваме. И намерили те някакви лекове, дали ги на Звяра, и ето – оправил се той след време, спряла му треската. И тръгнали те отново на път през нощта – за  Голямата Градска Джунгла, наречена от своите създатели преди 500 години Лима. Пътували що пътували, като пристигнали, Звярът веднага изпратил двете свои закрилнички да ходят да дъхнат малко от духа на инките в мястото, наречено Мачу Пикчу. А той, скучаещ и самотен, се чудел в коя посока да поеме в оставащите му дни на другия край на света. Градската джунгла не го привличала, въпреки немалкото нощни изкушения.

Не му трябвало повече от половин час, за да реши - той литнал на юг, в любимото си градче Арекипа – там имало един висок вулкан, изправящ красивата си снага над най-дълбокия каньон в света – Колка; едно диво и величествено място, чиито господари били кондорите – Властелините на Високите Анди. На 6380 метра се издигал този снежен гигант /с почти 500 метра повече от Алпамайо/; и макар да не бил толкова красив, Звярът решил да опита да разходи старите си кокали догоре. Тръгнал той в 2,30 след полунощ, вървял що вървял – все нагоре и нагоре, и за 8 часа и половина той, придружен от другар-верен местен водач, той достигнал до най-горе. Там някъде, НА 6100 метра един негов стар приятел от Арекипа – катерачът Мигел Зарате, намерил преди 14 години мумията на едно индианско момиче – Ледената Принцеса Хуанита, погребана там горе отпреди повече от 500 години. Затова бил тръгнал, той Звярът нагоре – да види мястото на това ритуално погребение. Така древните инки омилостивявали високите планини, които те сравнявали с богове – да не им пращат бури, земетресения, вулкани. Избирали най-личното младо момиче, и го подарявали на боговете си. И затуй, докато катерил снежно-ледените склоновие на Ампато, Звярът си мислел: егати – никакъв Звяр няма да си ти, ако не се качиш догоре, я виж – хората преди 600 години са достигнали дотам, а ти сега ли...

И тъй, той видял мястото, където била погребана Хуанита, преди тя да се изтърколи долу, във вътрешността на кратера, след изригването на съседния – все още действащ вулкан Сабанкая /5966 м/...

И понеже Звярът си падал и малко патриот, освен и романтик, той развял горе и знамето на онова красиво място на другия край на света, дето той се бил родил преди много – много лета, наречено България...И се просълзил даже този див звяр там горе, къде от радост, къде от тъга по недокоснатото чело на онзи, другия красавец – Алпамайо...

И така свършва приказката за отвъдморските приключения на един Звяр и две красавици. Още отсега, групата за онази, прекрасната Бяла Планина, се увеличи с още една красавица, нещо, което се прие възторжено от Звяра.

 

А вие в приложението вижте няколко снимки от тази малка разходка до Ампато, и малко информация за Хуанита, която аз намерих за вас в интернет:

http://www.mummytombs.com/mummylocator/featured/juanita.htm

http://en.wikipedia.org/wiki/Mummy_Juanita                                               
Разбира се, ако се разтърсите, можете да видите още...

 

Утре тръгвам с малка група за Сицилия; довечера посрещам своята група от Перу и Боривия, успешно доведена от моя син Павел, който отново доказа, че е надминал своя баща...Ами какво му трябва на човек тогава – да мечтае за още планини, щом има кой да го наследи...

И заповядайте на един малък купон, организиран на върха на планината на Зевс - Олимп, за да отпразнуваме там горе рождения ми ден на 18 септември.

 

Това е от мене!

 

Обичайте се!

 

Миро Нанков

Звярът, все още в търсене на Красивата Бяла Планина...