Върви ми да празнувам рождения си ден на “най-високо място”. Когато 48-те ми затропаха на вратата, реших да ги посрещна на Олимп, при боговете...

Досега цели 23 пъти бях ходил в небесните селения на Зевс. И над 500 души съм завел. Но за да е всичко още по-щуро, защото така го харесвам, поканих и джаз музиканти - луди-млади глави, горе да направим шоуто. Всичко започна, когато на автостоп качих Димитър Пенчев и Митко-Миташки, тромбонист в Бургаската филхармония.

Тук му е мястото да спомена и за най-важния участник в това пътешествие шоу - моя добър приятел отпреди почти 20 г., Негово превъзходителство Иван Станчов. На 1 април т.г. той навърши 80 (не, не е печатна грешка!)В края на юни с предишната ми група от 40 души към Олимп, нелеп инцидент го спря на 2100 м, току под върха. Нощно падане го изпрати не нагоре при боговете, а надолу, с хеликоптер към болницата в Катерини със спукан таз. Няма да ви казвам за сърдитите имейли на съпругата му особено когато разбра, че той отново иска да катери Олимп, само два месеца и половина след инцидента. Но Станчов се реши заради благородна цел - организира кампания за събиране на средства за Центъра за деца със специални нужди “Карин дом” във Варна, в неговата фамилна къща. Чудесна инициатива на цялото семейство Станчови, пръснало се по белия свят преди повече от 66 г. Това нещо е по-популярно на Запад като Sponsored walk - тичаш маратон, изкачваш върхове, а спомоществувател дарява пари за кауза.

Събрахме се аз, музикантите - тромбон, кларнет и китара, Иван Станчов и още 20-ина души, повечето от нежната половина на човечеството. Сред многото записали се красавици се оказа Джина Стоева, попфолк звезда, че и сървайвърка. Браво на нея, щом е предпочела несгодите пред хладния уют на софийските заведения! И се държеше момичето съвсем естествено и непринудено. Браво, моме хубава, кефиш ме!

Да не забравя и за още интересни лица - две красиви венецуелки придаваха международен чар на групата. Едната - Оленка, и с биография, майка й е била в тройката на конкурса “Мис Венецуела 1974”. И лудият баварец Тоби, навъртял с колело няколко хиляди километра от изворите, та чак до делтата на Дунав и после през България до Цариград. Писнало му да е финансов консултант.

Тръгваме към Олимп от 1000 м надморска височина. За някакви си 2-3 часа сме горе на хижата, дъждът е спрял, моля се боговете на следващия ден да ни допуснат до “Трона на Зевс”. А Иван Станчов, с типичното си чувство за хумор, дава настроение на всички. Добра и позитивна е била групата ни, щом дъждът избяга и слънцето ни огря от сутринта!

Два часа и нещо и вече сме в подножието на Митикас (връхната точка на Олимп), остава ни най-трудната част - “шамарите”, както съм я нарекъл. 20 души сме на 2865 м, остава 1 час догоре. Отваря се първата бутилка уиски, тромбонът озвучава висините. Усещането е невероятно. Джина Стоева и останалите запяват Happy Birthday, Миро! Хей, да не си помислите, че Иван Станчов се е отказал - не, той бе сред първите, изкачили по досадния сипей до подстъпите. Той води колоната!

Газ по стръмнините!

Тръгва нашият купонджийски керван към най-високата точка. 12,00 на обед - всичките 20 сме горе! Връх Митикас, 2917 метра - Зевс ни допусна до трона си. Следва много мила честитка от Станчов, а този човек знае как да говори, вярвайте ми! Получавам невероятен подарък - българско знаме на 100 г., което той е открил в архива на дядо си Димитър Станчов, български дипломат и политик. Малко ми остава да се разрева...

Още уиски, още песни, още снимки - и хайде обратно... Това е - живи здрави, с яка мускулна треска - всички са долу, на морето, същата вечер. За да продължи купонът там. Още две вечери, и хайде за България, че от дома по-хубаво няма.

И тъй, в една невероятна компания, с чудно настроение и неспирен купон, посрещнах моите 48. Отсега правя планове за 50-те... Но нека изчакаме малко. Само ще спомена, че с Митко, лудия тромбонист, ще мъчим рекорд на “Гинес”. Той де, защото аз не мога да свиря, но до догодина ще се науча. Ще се изкачим над 6000 м в Перу. Ще бием рекорда на Коцето Калки и Дони, които пяха на 5000 и нещо метра в базовия лагер на Еверест. Че и Джина Стоева ще вземем с нас - има сили това момиче да се качи дотам! Защото животът иначе е твърде скучен, нали?!

Мирослан НАНКОВ, пътешественик