ТОВА Е САЙТ ЗА ХОРА С БОГАТО ВЪОБРАЖЕНИЕ И ЖЕЛАНИЕ ЗА ПЪТЕШЕСТВИЯ. НИЕ НЕ ПРЕДЛАГАМЕ САМО ЕКСКУРЗИИ, НИЕ ОРГАНИЗИРАМЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ...

"Невъзможно е да имате каквато и да е представа за Италия, без да видите Сицилия”.
“Ключът към всичко е в Сицилия”
      (Гьоте - 1787)

Едва след като човек обиколи лично остров Сицилия, можеш да разбере, кое е накарало великия Гьоте да напише тези вдъхновени думи още преди два века.

Представата ни за този италиански остров e твърде превратна - свързва се най-вече с кадрите от сериала “Октопод” и други филми за сицилианската мафия. Бързам да кажа, че ние не видяхме или поне не усетихме тук каквото и да било мафиотско присъствие. Напротив, Сицилия се оказа едно чудесно и спокойно кътче от Средиземноморието. Няма да бъде пресилено, ако кажа, че сицианските кръчми са най-хубавите в цяла Италия, хората са симпатични и гостоприемни, все пак туризмът е основният бизнес и препитание на голяма част от населението.

Трудно може да се намери друго място в Европа, което да е пресечна точка на толкова много антични цивилизации и култури - древногръцката, картагенската, древноримската, византийската, арабската. Тук може да бъде задоволен всеки каприз дори на най-претенциозния турист - ще видите едни от най-добре запазените храмове и акрополи на цветущите някога древногръцки градове Сиракуза, Таормина, Агридженто, Сегеста, Селинунте и др; известните римски мозайки от Пиаза Америна; красивите катедрали и църкви от византийско време и от ранното средновековие; културните средища на Средиземноморието, като Палермо и Месина. Всичко това - на фона на величествената планина Етна в източната част на острова, извисена на повече от 3300 метра, издигаща се направо от морето…

По-долу ще се опитам да разкажа за двете си посещения в Сицилия – през януари 1999 година /непосредствено преди изригването на Етна/ и в началото на май 2003 – месецът, когато Сицилия е най-красива, а Етна беше повече от мирна – виеше се само тънка струйка дим от всеки един от трите главни кратера.

Идеята за първото пътуване се роди от репортаж на CNN за предстоящето избухване на вулкана Етна. Беше съобщено, че след няколко години “мълчание” вулканът отново се е събудил. Бяха показани и кадри от избухващ вулкан с потоци лава, но впоследствие се оказа, че тези кадри са архивни и лава все още няма.

Най-удобно и практично е да се пътува до Сицилия с автомобил - от гледна точка на желанието да се види всичко най-интересно /естествено, дотам може да се отиде и със самолет, влак или кораб/.
Пътува се през Северозападна Гърция - областите Македония и Епир. Пътьом може да се разгледа Пела - родното място на Александър Македонски. Следва древното селище Вергина, където през 70-те години на миналия век бе открита гробницата на Филип Македонски и една от неговите съпруги. Погребението било извършено в два ковчега от масивно злато, инкрустирани с прословутата 16-лъчева звезда на Вергина  скъпоценните реликви са изложени в музея, изграден в самата гробница. Гръцките археолози смятат, че това е най-забележителното археологическо откритие на века. По-нататък пътят се извива покрай скалните манастири в местността Метеора, следва живописният гръцки град Йоанина (Янина).
Запаленият пътешественик би могъл да разгледа тези интересни кътчета само за ден, а вечерта да се прислони в пристанищния град Игуменица - изходен пункт за остров Корфу - най-туристическият от групата гръцки острови в Йонийско море. От там тръгва и един от най-преките пътища за Италия. Тъй като Игуменица е се намира точно на границата с Албания, днес той се е превърнал в транзитен пункт за нелегалната албанска емиграция към Италия. Току пред нас бдителни гръцките митничари прекъснаха пътешествието на албанец, скрил се в сандъка с резевни части на масивен ТИР /не беше с българска регистрация!/.
Йонийско (Адриатическо) море може се прекосява с ферибот за около 8 часа, като в едната посока се пътува през нощта, а пътят обратно е през деня. Онези от пътниците, които настояват да прекарат пътуването в отделна каюта, трябва да се бръкнат с още по 50-на долара на човек. Иначе фериботите предлагат всевъзможни удобства по време на пътуването - на борда има ресторанти, барове, казино, магазини.

Морското пътешествие приключва благополучно и стъпваме в  Бриндизи. От там поемаме на юг по самия ръб на италианския ботуш (за наша радост магистралата от Неапол на юг е безплатна!) до Реджо Калабрия. Оттам до град Месина на остров Сицилия разстоянието е  само 6 км. и съвсем скоро ще достигнем крайната цел на своето пътуване. Именно в околностите на Месина се е родила легендата за двете скали Сцила и Харибда, които се приближават и раздалечават, за да могат само най-добрите моряци да преминат между тях. И тук фериботите пътуват денонощно – на всеки 30 минути.

Сицилия
Попадайки на острова, пътешественикът има две алтернативи, за да го обиколи - да поеме на запад към “столицата” Палермо или на югоизток в посока Катания (това са и двата най-големи града на Сицилия).

Площта на този най-голям средиземноморски остров е 25 500 км2, като това е и най-голямата италианска провинция. В Сицилия са открити множество останки - оръжия, инструменти, култови предмети от каменната и бронзовата епоха, които се съхраняват в местните археологически музеи. Те доказват наличието на древна култура по тези земи още преди хилядолетия. Името на остров Сицилия е от античен произход. За него споменава Омир в Одисея. Сицилия (Сикания) са имена, свързани с древните сицилийски и сиканийски жители на острова. Гърците са го наричали Тринакрия, вероятно заради триъгълната форма на острова. Населението, живяло по тези земи в древни времена, може да бъде идентифицирано като сикуланци от индо-европейски произход, населяващи източната част на острова, и сиканийци от средиземноморски произход, вероятно от Месопотамия (Мала Азия, Сирия, Палестина), заселили се в западната част на острова. Първите гръцки заселници са пристигнали в Сицилия към 8-7 век преди новата ера. Те са дошли от Халкидия, предвождани от Туклий и са се заселили в подножието на вулкана Етна, недалеч от сегашния град Таормина. Така е бил построен първия гръцки град на стров Сицилия, нарчен Наксос, последван и от други гръцки поселения - Катания,  Месина, Имера, Мегара Иблеа и др. 
Най-интересните древногръцки селища на остров Сицилия са Сегеста, известен с един от най-добре запазените древногръцки храмове от периода 5-4 век пр.н.е, както и с амфитеатъра, разположен на върха на хълма, ограждащ красива долина. Според Вергилий, Сегеста е била основана от героя от Троянската войно Еней, и то в период, предхождащ далеч във времето гръцката и пунийската колонизация на острова. През вековете Сегеста е преминавала в гръцко и картагенско владение.

Селинюнте е разположено югозападно от Сегеста и е най-големия по площ запазен древногръцки град. Той е основан от дорийски заселници от Мегара Иблеа, през 629-28 г. пр.н.е. На територията на древния град могат да се видят развалините на няколко изключителни храмове, чието възстановяване е започнало още в далечната 1765  г. Тук са идвали посетители още през 1700 г. Сериозните реставрационни работи обаче са започнати през 20-те години на 19 в.

Сиракуза е известен като един от най-цветущите древногръцки градове в Сицилия, построен още през 734 г. Пр. н.е. от заселници от Коринт - Пелопонес. И той, като повечето градове от тази епоха, е преминавал последователно в картагенски, гръцки и по-късно в римски ръце.
Легендата говори, че тук е роден гениалният математик и изобретател Архимед. Най-известна забележителност на града е гръцкия театър, считан за един от най-красивите примери на древногръцката архитектура, останал до наши дни. Той е предвиден да побере до 15 000 зрители, тук са се организирали театрални представления в течение на повече от 1000 години, до 6 век от н.е. Археологическият музей в Сиракуза е един от най-важните италиански археологически музеи, съдържащ красиви колекции от атически и коринтски вази и много други експонати от различни епохи на сицилианската цивилизация. Там се намира и и статуята на Венера Анадиомена, римско копие, повлияно от гръцката статуя на Афродита, излизаща от вълните.

Друг забележителен град, които непременно трябва да се види, е  Агридженто, прочут с огромния Олимпийски храм на Зевс, един от най-важните гигантски храмове на гръцката архитектура, подобен на храма на Зевс в Селинюнте. Той е строен от картагенски пленници през 480 г.пр.н.е. Там може да се види и статуята на Зевс с височина 7,20 м.
Агридженто е родно място на Нобеловия лауреат - писателя Луиджи Пирандело /1867 - 1936 г/.

Таормина
Това е може би един от най-красивите градове в Европа. Издигащ се от морското равнище и разположен високо по хълмовете на планината Тауро, Таормина предлага на туриста една от най-красивите и незабравими панорами в този край на света. Произходът на града датира от 398 година пр.н.е Той е бил сикулийски град, окупиран от Дионисий от Сиракуза през 358 г. пр.н.е.
Втори по важност и размери след театъра в Сиракуза е гръко-римския театър в Таормина. На зрителя се предоставя един чудесен спектакъл - театърът е разположен в красива зелена долина на средата между снежния връх на вулкана Етна и синьото море.
Най-забележителния паметник на римската култура може да се види в градчето Пиаза Арменина - в чудесно запазената римска вила в императорския дворец (построен от Император Максимилиан Херкулан) е съхранила за поколенията чудесните подови мозайки, които пресъздават прелюбопитни сцени - еротични сцени от императорската спалня, римска девойка, облечена в оскъден бански костюм - вероятнно най-старият модел на земята. “Нищо ново под слънцето - би възкликнал нашият съвременник - римските момичета са носили бикини,  почти като тези, които днес се разхождат из плажовете по цял свят”. Ако не вярвате - вървете и вижте!

Палермо - бисера на Сицилия, най-големия град и своеобразна административна и културна столица на острова. Според преданията, той е основан от древните пунийци (картагенци) още в 8 век преди Христа и е наречен Зиз /цвете/. Гърците го прекръстили Панормус /Голямо пристанище/, но според историческите сведения, те не са го управлявали дълго. В античността той е бил един от бастионите на пунийците, заедно със Соленто и Моция. Той е изстрадал съдбата на древния Картаген, в битките с гърците на острова, та чак до края на Първата Пуническа война, когато е завладян от римляните, за да бъде превърнат в цветуща културна и политическа столица на Сицилия. Той е бил развиван и по време на арабското владичество, норманите, суабийците, византийците, бурбоните и иман-мохамеданите. Всяка династия е добавяла нещо в тази перла на средиземноморието.
Катедралата в центъра на града е построена през 1185 година от английския архиепископ Гуалтиеро Офамило на мястото на стара базилика, превърната в джамия по времето на мюслманското владичество и впоследствие преосветена от християните. Сегашната фасада датира от 14-15 век.
Фонтанът Претория е работа на Флорентинския скулптор Франческо Камилиани между 1554 и 1555 година. Първоначално фонтанът е бил предназначен да украсява вилата на Дон Пиетро ди Толедо, но впоследствие градският съвет на Палермо го откупува за 30000 ескудос и го монтира на сегашното му място на площад Претория, точно пред Общината. Различните групи статуи имат забележителен декоративен ефект и представляват митологични сцени и алегории, глави на животни и хора.
Непременно трябва да се посети Националната галерия на Сицилия, където могат да се видят великолепните платна на Антонело да Месина от 15 век и други италиански и европеййски майстори, Националния археологически музей на Палермо, съхранил много от богатствата на древните пунийски, гръцки и римски градове в Сицилия.

Разположено на един от хълмовете над града /откъдето се открива прекрасна гледка към Палермо, морския залив и отсрещните планински възвишения/, се намира градчето Монреале, известно с прекрасната си катедрала, построена още през 1174 г. от Уилям ІІ. Тя е един прекрасен пример на средновековното изкуство, съдържащо множество византийски, арабски и нормански елементи, комбинирани в перфектна хармония. Вътрешността на катедралата е изпълнена с грандиозни мозаечни стенописи, покриващи почти всички стени. Те пресъздават елементи от Стария и Новия завет и са на обща площ от 6340 км. Метра /това е втората най-голяма катедрала в света по размер на стенописите след Света София в Константинопол и по-голяма от катедралата Сан Марко във Венеция/. Дължината и е 102 м, а ширината - 40 м. Носещите колони са декорирани със стилни арабски елементи, подът е застлан с мрамор от пещерите до Таормина. Мозйките са изпълнени в края на 12 и първата половина на 13 в. от византийски и венециански майстори. Целия цикъл от Стария и Новия завет е изпълнен върху 130 огромни панела с надписи на гръцки и латински върху златна основа. В средата е разположена огромна фигура на Христос Пантократор /Вседържател/.
 
Вулканите

Във всяка енциклопедия може да се прочете, че “вулканите са отвори в земната кора, през които периодично излиза магма, изстива и след последователното си напластяване създава планина с конусовидна форма. Освен лава, през кратерите излизат пирокластични материали - от големи каменни късове - бомби, до фина пепел.”
Вулкан е и най-високият връх на земята, считан от неговата основа /която е дълбоко под морското равнище/ - вр. Мауна Лоа на Хавайските острови /9100 м/, така също най-високият връх на земята, считано от центъра на земното кълбо - Чимборасо /6310 м/. Вулкани са най-високите върхове на Африка - Килиманджаро /5895 м/ и в Европа - Елбрус /5633 м/.
На вулканите е отредено достойно място в историята на цивилизацията. Всеки е чувал за съдбата на древноримския град Помпей, затрупан при изригването на вулкана Везувий на 24 август 79 г. след Христа. Най-силното вулканично изригване е на Кракатау в Индонезия - преди повече от един век. Предизвиканата от изригването вълна е обиколилаа 3 пъти земното кълбо.

Етна
Той е най-големия и активен вулкан в Европа, висок 3323 м. В същото време, неговите изригвания са трудно предсказуеми и се повтарят на около 4 - 5 години. Огромни 10-километрови реки от лава се спускат по неговия конус и понякога застиват в непосредствена близост до намиращите се в подножието му села. Над 30 кратера са се образували по неговите склонове. Почти всички изригвания през 20 в. заливат с реки от лава югоизточната му страна. В същото време точно от тази страна планината е най-достъпна от транспортна и битова гледна точка. Точно оттам беше и нашият подход за изкачване на най-високата му точка - Централния кратер. Освен Етна, в Италия има още два действащи вулкана – Стромболи /на архипелага Аеоли – северно от остров Сицилия, в Тиренско море/, и Везувий, до Неапол. Стромболи и Етна са сред най-активните вулкани в света, докато Везувий се е “обадил” за последно през 1944 година.

Етна се издига в източната част на остров Сицилия, на 40 км северно от Катания - вторият по големина и важност град и пристанище на острова след Палермо. С автобус или автомобил се достига до селцето Николози /750 м/, оттам по серпентините на асфалтовия път се достига до 1900 м, където се намира заслонът “Сапиенца” на Италианския алпийски клуб, има ски-училище и няколко хотела. Оттук кабинков лифт издига скиорите до 2500 м нагоре в облаците.

Януари 1999
Тръгваме рано сутринта - отначало по ски пистата, а от 2500 метра нагоре - по следи от моторна шейна, които ни отвеждат до “Алпийския заслон” на 2900 метрова височина. Дотам може да се стигне и с алпийски ски, но нагоре снегът е мръсен, примесен с пепел. Нямахме ски, но се бяхме заредили добре с няколко фотоапарата и видеокамера. На всеки 20 минути спирахме за снимки и проби. Вятърът бе много силен и поради това работата с електрониката ни влудяваше.
От 2500 до 2900 м. се върви между големи туфи по дълго и почти равно плато, еднообразно и досадно. Главният кратер яростно пушеше. Периодично от гърлото му излизаха огромни кълба многоцветен пушек, съвсем различни от обикновената струйка дим, позната от обичайните фотографии на Етна. От повече от месец се очакваше вулканът да изригне. След общо 3 часа достигнахме до Заслона на 2900 метра, но той беше заключен, така че се лишихме и от почивка. Продължихме нагоре, като траверсирахме от югозапад външния вулканичен конус, оттам духаше вятърът и ни позволяваше да дишаме малко по-спокойно. Това беше единственият начин да достигнем ръба на кратера, без да се задушим напълно. За жалост не носехме противогази, а тук те бяха по-нужни, отколкото по улиците на София. На върха видимостта беше около 2-3 метра, и то само между два по-силни полъха на вятъра. От кратера постоянно изригваха нови и нови кълба задушлив пушек, чуваше се далечно бучене, дишаше се доста трудно, но все пак успяхме да направим по няколко снимки с фотоапаратите и с видеокамерата, дори да се обадим до близките си по мобилния телефон – хей, обаждаме ви се от гърлото на дявола, от входа на Небитието!!! /ако не друго, поне ще можем да разказваме на нашите внуци къде сме били/.
Надишали се порядъчно с вулканични газове /може да звучи странно, но главният им ефект бе неудържимо кихане/, ние хукваме обратно надолу. Там скиорите се наслаждаваха на хубавото време и чудесно подготвената писта. През същия ден не видяхме други желаещи да се изкачат до върха на вулкана. Забелязахме да кръжат няколко хеликоптера с туристи.
Като гледахме кратера на връщане, изглеждаше, че вулканът запуши по-силно, бяхме доволни, че той ни допусна до себе си в по - спокойно състояние.
Така и не задоволихме желанието си да видим лава на живо, но поне се изкачихме до върха на кратера в период на активизирането му, така че приключението си струваше.

Май 2003
Група от 12 български ентусиасти, надъхани да погледнат входа на ада отблизо, паркира автомобилите на около километър по-долу от заслона на Италианския алпийски клуб – последното изригване на вулкана през 2002 година е затворило последната отсечка от асфалтовия път. Да, обаче не, /както казваше един известен журналист в ранните години на демокрацията/ - подстъпите към ски пистата и пътеката към кратера са затворени с подвижни прегради, на които се мъдрят табели, цитиращи заповедта на Префекта на Катания, че се забранява преминаването нагоре. Питам вътре на гишето какви са тези неща – та нали вулканът е спокоен сега – усмихнатата продавачка на гишето ми обяснява, че не можем да продължим нагоре – може само с малки автобуси, до височина около 2500 метра, за да видим как вулканът пуши отдалеч, и то срещу 30 Евро на човек. Не на нас тези – ние не сме възрастни немски туристи, а истински пътешественици, отишли сме до Рим, искаме да видим и папата.
Малко по-надолу виждаме една пътека, водеща нагоре, поемаме по нея, но само след 20 минути по пътя от заслона нагоре тръгва полицейска кола и един карабинер бодро и приветливо ни маха да се разкараме оттам, сочейки ни заповедта на префекта, закачена някъде там.
Хм, сменяме тактиката, слизаме на около ккилометър по-надолу и тръгваме отново нагоре, този път между нас и карабинерите има няколко малки кратера, които пречат на директната видимост към нас. Вървим нагоре по дългите мъртви склонове на вулкана, преминавайки покрай множеството застинали реки от лава – на картата те са отбелязани детайлно по годините на изригване на вулкана – най-ранните датират някъде от 15-16 век. Постепенно набираме височина, след около 2 часа далече пред нас се очертава главният вулканичен конус на Етна, виждаме и няколко групи, които са се “изхитрили” и са пренебрегнали заповедта на префекта на Катания. Повечето са италианци, има англичани и американци. Водачът на едната от групите се приближава към нас и ме пита имаме ли разрешение да катерим нагоре – аз го успокоявам – хей, човече, ние сме професионалисти, няма проблеми за нас...
Още час по вулканичната пепел, и сме в подножието на конуса. Още има – няма 30 минути, успокоявам аз групата, повечето вече доста са се изморили. Оставаме две девойки там /височината е над 3000 метра – това е вашият височинен рекорд – ги успокоявам/, и продължаваме нагоре. Пресичаме две снежно-ледени полета, макар и толкова на юг, тук сняг се задържа целогодишно – и още малко – и поглеждам в гърлото на дявола. Гледката е невероятна – пред нас е първият от общо трите вулканични кратера – най-спокойният, който предлага и най-хубавата гледка. Преди 4 години вулканът беше много по-активен – не се виждаше нищо от ръба на кратера. Сега не беше така – успяваме да погледнем надолу – в небитието. По отсрещната страна на почти отвесните стръмни склонове на кратера излизат сивобели пушеци /както ни каза един от италианските водачи на другата група – по цвета на пушека може да се разбере колко активен е вулкана – днешният ден очевидно имаме късмет и няма опасност за нас. Най-големите ентусиасти продължават обиколката си до останалите 2 кратера, които се намират в съседство, аз слизам с останалата част от групата. Да слизаш по вулкан си е направо песен – представете си, че скачате по огромни пясъчни дюни – такова е усещането. Събираме се в основата на кратера и продължаваме надолу – към къмпинга близо до Катания, където вечерта пием най-вкусната бира от престоя си в Сицилия.
Довиждане Етна и Сицилия, до скоро...
 

Мирослав Нанков

Сицилия – София
януари 1998 – май 2003