Ден 1 / 11 юли 2025
полети София – Рейкявик (летище Кефлавик)
Полети от София до Кефлавик (главното международно летище на Исландия, недалеч от Рейкявик) с прекачване някъде из Европа. Пристигане около полунощ, взимане на колите под наем от летището и нощувка в близкото градче.
Ден 2 / 12 юли
Кефлавийк – Тинкветлир – Гутълфос – Гейзир – Селфос
Национален парк с геоложки чудеса (ЮНЕСКО) – Изригващи гейзери
Закуска и кратък брифинг, след което потегляме! Първо ще посетим Националния парк Þingvellir (произнася се Тинкветлир) – място, което съчетава геология и история. Ясно ще можем да видим континенталния разлом между американската и евразийската тектонични плочи; освен това тук е и локацията на Alþingi (Алтинг) – основан през 930 г., той е считан за най-стария парламент в света. Продължаваме към впечатляващия водопад Gullfoss (Гутфос), в буквален превод името му означава „Златният водопад”, заради начина, по който слънчевата светлина се отразява във водите му (е, когато времето е хубаво), падащи в дълбок 32 м процеп. Следваща спирка е Geysir (Гейсир), откъдето произлиза и станалата международна дума за горещ извор, изхвърлящ рязко водите си нагоре. Изригванията му могат да достигнат 70 м височина, но са с различна честота и сила (имало е периоди от по няколко години, когато гейзерът е затихвал). След това се прибираме за нощувка в град Селфос.
Ден 3 / 13 юли
Селфос – Фятлабак – Скоугафос – Вийк
Многоцветни планини – Водопади – Плажовете с черен пясък на южния бряг
Нещо доста яко ни очаква този ден: ще навлезем във вътрешността на острова, по черни пътищата, като ще се озовем сред с разноцветните риолитни скали, красивите езера, лавовите полетa и реките на резервата Fjallabak (Фятлабак, „зад планините“ в буквален превод). Ще направим и един лек трек, около час и половина.
След това се връщаме обратно към южното крайбрежие, като по път ще спрем за красивите водопади Seljalandsfoss (Селялантсфос) и Skógafoss (Скоугафос). Покрай нас ще се откриват гледки и към черните пясъчни плажове около Vík (Вийк) и ледникът Mýrdalsjökull (Мирталсьокютл). Ще видим и интересната скална арка Dyrhólaey (Дирхоулей), един от символите на южното исландско крайбрежие. Нощувка в градчето Вийк.
Ден 4 / 14 юли
Вийк – Скафтафетъл – Йокулсарлон – Хеп (280 км)
Полéта от лава – Най-големият ледник в Европа – Ледена лагуна с айсберги
Сутринта ще видим базалтовите колони на Reynisfjara (Рейнисфяра) край Вийк, а след това ще прекосим Eldhraun (Елтхройн) – един от най-големите потоци от лава (с площ около 565 км2), стичали се в по-новата геоложка история на Земята, преди да стигнем до селото с култово име Kirkjubæjarklaustur (Киркюбайярклюстур). Оттам се насочваме към Skaftafell (Скафтафетл), зелен оазис, сгушен под големия ледник Vatnajokull (Ватнайокутл), заобиколен от черни пустинни пясъци. С площ от 8 100 км², Ватнайокутл е най-големият ледник в Исландия и Европа, а едноименният национален парк е втори по големина на Стария континент. Ще се разходим до „челото” на ледника, но няма да се разхождаме с котки по него (не е загуба)... Ако остане време, ще отидем и до Svartifoss („Черния водопад”), известен също с базалтовите си колони от застинала лава.
Продължаваме към ледената лагуна Jökulsárlón (Йокулсарлон) – една от големите природни забележителности на острова. Това е едно от най-дълбоките езера в страната (180 м), като размерът му се е увеличил близо 4 пъти от 70-те години насам. По повърхността му плават стотици синкави парчета лед, отчупили се от постоянно отдръпващия се ледник Breiðamerkurjökull (Брейдамеркюрйокутл или нещо такова ☺) в близост. Не пропускайте опционната обиколка с лодка по лагуната! Струва си тая разходка, въпреки многото народ там… Не забравяйте да си носите бутилчица с уиски, щото ледът, който взимат от лагуната, е на 1000 години – кеф е да пийваш огнена водичка с толкоз дърт лед…
Следобед ще достигнем приятния пристанищен град Höfn (произношението е нещо като Хепн или дори само Хеп), известен като столицата на омарите на Северна Европа. Нощувка.
По желание: обиколка с лодка из ледената лагуна Jökulsárlón. Just do it!!!
Ден 5 / 15 юли
Хеп – Дюпивоугур – Сейдисфьордур – Ейълстадир (320 км)
Фиорди – Стръмни планини – Живописно крайбрежие
Ще се движим покрай скалистото крайбрежие на Източните фиорди с техните извисяващи се склонове и очарователни рибарски селца. Най-голям от фиордите е Reyðarfjörður (Рейдарфьордур), чиято най-висока точка стига близо 1000 м над морето (заливът е бил и голяма съюзническа база през Втората световна война). Времето в тази част на страната е често дъждовно и мъгливо, но в хубав летен ден може да е топло и приятно (на късмете, разбира се). Ще отидем и до Seyðisfjörður (Сейдисфьордур) – разположено в дъното на едноименния фиорд (дълъг 17 км), това градче е най-живописното на източното крайбрежие, с многоцветните си дървени къщи и ограждащите го водопади и заснежени планини. Накрая и една малка изненада, за който иска – каньонът Stuðlagil, ще видите, готин е... Нощувка в района на Egilsstaðir (Ейълстадир).
Ден 6 / 16 юли
Ейълстадир – Детифос – Хусавийк – Миватн (330 км)
Планинска пустиня – Най-мощният водопад в Европа – Каньон, оформен от ледник – Наблюдаване на китове
Дълъг ден, затова ще тръгнем рано. Абе рано-рано, колко рано, 8 часа става да палим колите… Първо пътуваме през пустошта на Jökuldalsheiði (Йокюлдалсхейди) – планински пасища с много езера, на около 500 м надморска височина. Продължаваме към планините Möðrudalsöræfi (Мъдрудалсърайфи), известни с мистичното си излъчване. След това навлизаме в Националния парк Jökulsárgljúfur (Йокюлсаурлуфюр), където ще видим: водопада Dettifoss (Детифос) – най-мощният в Европа със своите 100 м ширина, 45 м височина и 193 м3/сек воден отток; близките по-малки водопади Selfoss, както и интересния каньон Ásbyrgi (Ауспирги) с форма на подкова и височина на стените от 90 м. Продължаваме към полуостров Tjörnes (Тьорнес) и живописния пристанищен град Húsavík (Хусавийк), който е считан за първото селище на острова, основано в средата на IX век от шведския викинг Гардар Свавасон. Мястото е популярно и като отправна точка за т.нар. whale watching („наблюдаване” на китове в буквален превод), заради богатите на планктон води – през лятото тук идват до 11 различна вида, сред които гърбат кит, син кит и кит-джудже (последният тежи „само” колкото 2-3 слона). Привечер стигаме до езерото Mývatn (Миван), който иска – къпане в естествените термални бани на езерото, местният аналог на известната Синята лагуна край столицата Рейкявик. Нощувка в райна на езерото.
По желание: тур с лодка за наблюдаване на китове от Хусавийк; посещение на термалните бани на езерото Миван. JUST DO IT! JUST DO IT! JUST DO IT!
Заради тези китове организирахме пътешествието до Исландия за пръв път. В 2014-та ги видяхме едва от трети опит – първия – в 16:45 на първия ден пропадна – нямаше навигация заради силното вълнение. Втория – на целия следващ ден пак не стана по същата причина. Едва на обеда на третия ден имахме късмет, и то какъв. Видяхме гърбати китове, последният от които плуваше само на няколко метра от кораба… През 2015-та нямаше проблем с отплаването, от първия път стана – е, малко хладно е навътре в Норвежко море, но все пак говорим за 66° северна ширина... Абе, с две думи, през всичките години досега сме виждали поне по 3-4 гърбати кита (някой път „дори“ и при слънчево и топло време), готинооо!
Ден 7 / 17 юли
района на Миватн (около 100 км)
Странни образувания от лава – Геотермална и вулканична дейност – Богато разнообразие от птици
Районът на езерото Миван е един от най-интересните в страната – красиви пейзажи (резултат от вулканичната дейност) и богата фауна – най-вече различни видове птици, които мигрират тук за размножителния период. Ще видим следните необикновени места: мистичните вулканични образувания Dimmuborgir (Тимупоркир), напомнящи на древна рухнала цитадела, като това име е вдъхновило известната норвежка блек-метъл група да се нарекат по същия начин; псевдо-кратерите край Skútustaðir (Скутустатир); многоцветните сернисти склонове на Námaskarð (Наумаскард); кратерът Hverfjall (Кверфятл), изхвърлял вулканична туфа в миналото, сега с над 1 км дължина в диаметър; цепнатината Grjótagjá (Кроутакяу), от която блика геотермален извор, чиято температура след 1984-та година се е покачила до над 50 градуса и поради това къпането в него вече не е възможно; както и Hverir (Кверир) – още един магичен лунен пейзаж, оцветен в охра и осеян с бълбукащи кални езерца, пушещи фумароли и серни натрупвания... Втора нощувка.
Този ден е и буферен – ако нещо не стане с китовете първия ден – да се иде тогава. Разбира се, струва си да се видят тия нещица, описани по-горе, най-вече – да се обиколи кратера на вулканчето Hverfjall (Кверфятл) – цялото упражнение трае 1:30 часа, обикновено при силен вятър… ☺
Ден 8 / 18 юли
Миватн – Акурейри – Сиглуфьордур – Сойдаркрокюр (265 км)
Кратерно поле – Водопадът на боговете – Вторият по големина град в Исландия – Красиво крайбрежие
Днес ще видим вулканичното „поле” Krafla (Крафла), осеяно с кратери. Там е Leirhnjúkur (Лейрнюкуур) – активен вулкан, чийто многоцветен кратер е запълнен от горещо езеро, както и широкият 320 м Stóra-Víti (Стоура-Вийти), в който се крие друго, доста по-голямо тъмносиньо езеро. След това по път ще посетим водопада Goðafoss (Годафос – „Водопадът на боговете”), един от най-известните в Исландия, а може и да „прескочим” до красивия Aldeyjarfoss (Алдеярфос) с малко каране по черен, но не тегав път. Продължаваме към „северната столица” Akureyri (Акурейри) – вторият най-голям град в страната се слави с красивите си дървени сгради и удобно пристанище, в дъното на най-дългия исландски фиорд (около 60 км) – Eyjafjörður (Ейяфьортур). Ще спрем за 1-2 часа, за да видим катедралата и да се разходим из приятните централни улички. След това ще пътуваме по красивото крайбрежие на полуостров Tröllaskagi, „нарязано” от множество дълбоки долини, наподобяващи фиорди. На този полуостров се намират и най-високите планини на острова, извън централните му части. Ще минем през рибарските селища Dalvík (Далвийк) и Siglufjörður (Сиклюфьортур), а крайната ни точка за деня е градчето Sauðárkrókur (Сойдауркрокюр), край блатистата делта на река Jókulsá (Йокюлсау). Нощувка в района на градчето.
Ден 9 / 19 юли
Сойдаркрокюр – Хройнфосар – Рейколт – Рейкявик (370 км)
Плодородни земи – Ледени реки – Каскаден водопад – Живописен фиорд
Този ден ще пътуваме през историческата област Skagafjörður (Скаафьортур), известна с коневъдството си, както и като един от главните рафтинг центрове в страната, заради множеството ледникови реки, идващи от вътрешността и вливащи се в едноименния залив. Ще посетим Glaumbær (Клоймпайр) – стара ферма, с традиционни торфени сгради, някои от които датират от XVIII век. Има и църквичка там, в двора ѝ е погребан Snorri Þorfinnsson, считан за първия европеец роден в Новия свят (през 1004 г). Караме покрай залива Húnaflói (Хунаблой), преди да се отклоним от главния път и да навлезем малко на изток към град Reykholt (Рейколт) и интересните водопади Hraunfossar (Храунфосар) – те са образувани от серия ручеи, течащи върху поле от застинала лава (hraun е исландската дума за лава), които се вливат чрез малък скален праг в река Hvítá (Квитау).
Пристигане в Рейкявик и свободно време, нощувка.
По желание на този ден: с тези от вас, които искат, ще караме по цялото крайбрежие на доста интересния полуостров Snæfellsnes. Да, пътят е чувствително по-дълъг, но си заслужава! Има интересни местенце и красиви пейзажи. И чак вечерта ще стигнем Рейкявик, докато другите, които карат директно, ще са там още от ранния следобед...
Ден 10 / 20 юли
Рейкявик – Синята лагуна – летище Кефлавик (90 км)
Ден за столицата Рейкявик – първото ще посетим Hallgrímskirkja (Хатлгримскиркя), огромната катедрала, символ на града. Строена е цели 34 години в периода 1940-1974, като височината на камбанарията ѝ е 75 м – може да бъде видяна от разстояние 20 км. Много характерни са колоните от двете страни на главния кораб, които наподобяват вулканичен базалт – любим „природен” мотив на държавния архитект Гудьон Самуелсон... После разходка из двете живописни улички наблизо, дискретен шопинг из магазинчетата и отиваме на бегом в кръчмата ISLENSKI BARINN (Исландски бар), за да ядем най-популярното ястие на острова и най-шантаво в света – месо от гнила акула. За да не се смущават съседните маси, се сервира в херметично бурканче. И не струва много, в сравнение с останалите ястия – 8-9 евро само. Е, то и количеството не е кой знае колко голямо… Но струва си… Това е столицата, 2-те шарени улички, центърът с главните административни сгради, няколко приятни ресторантчета и толкоз… По желание, можем да отидем и до Perlan („Перлата”) – голям комплекс, разположен над резервоарите за гореща вода на хълма Öskjuhlíð. В него са разположени зимна градина, въртящ се ресторант и бар, както наблюдателна площадка с гледки към града (това е най-интересното там де). Отскоро там се помещава и интерактивния музей Wonders of Iceland, представящ много от аспектите на тукашната природа (геология и вулканизъм, глацеология, флора и фауна и т.н.).
Ще остане и малко свободно време в Рейкявик около обед. После, по пътя към летището, ще се изкъпем в известната Синя лагуна – без съмнение най-популярната „спа” атракция на острова (де факто голям термален гьол). Водите ѝ са богати на минерали, силикати и сяра, а температура на водата е 37-39 °C. Продължаваме до Кефлавик, оставяме колите на летището и международен полет към Европа късно вечерта или малко след полунощ (в зависимост от разписанието).
По желание на този ден: посещение на Синята лагуна.
Ден 11 / 21 юли 2025
полети Кефлавик – София
Излитане малко след полунощ, прекачване някъде из Стария континент и пристигане в България. Това бе всичко...
ОПЦИЯ: От Исландия може да удължите вашето пътуване и да посетите най-големия остров на Земята – Гренландия! Това става с полети от Рейкявик съответно до Илулисат, намиращ се на западното крайбрежие на острова. Обичайният престой там е 4 дни / 3 нощувки (може и повече, разбира се), но имайте предвидид, че е яка цифра! Цената гони 2000-2200 ойро (и то само за полети и нощувки)! Хубаво е да се остане и една нощ допълнително в Рейкявик като буфер, в случай, че полетите са отменени поради климатични условия (което се случва от време на време). Това може да се направи най-често след „основния” тур в Исландия. Та сигнализирайте ни, ако решите да го направите, за да ви дадем повече подробности. Географски погледнато, със сигурност това е едно от най-труднодостъпните и отдалечени места на нашата планета. Затова, в комбинацията с титлата „най-голям остров”, посещението му си заслужава!
