ТОВА Е САЙТ ЗА ХОРА С БОГАТО ВЪОБРАЖЕНИЕ И ЖЕЛАНИЕ ЗА ПЪТЕШЕСТВИЯ. НИЕ НЕ ПРЕДЛАГАМЕ САМО ЕКСКУРЗИИ, НИЕ ОРГАНИЗИРАМЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ...

Пътуването е състоянието на духа

Едно интервю в леглото /журналистката от FROG NEWS бе на телефона, моля/

Пътуването е състоянието на духа image

Миро Нанков е пътешественик, изследовател на Амазонската джунгла; ловец на диви животни и екзотични риби; професор по карнавално дело към Университета в Рио де Жанейро... 

Той е създател на туристическа Агенция за приключения “ADVENTURE PLUS”, сам води своите клиенти по целия свят, предлагайки необичайни маршрути и изживявания. Определя ги като културно-приключенски и купонджийско-приключенски. Със сигурност е един от най-големите български пътешественици, въпреки че скромно го отрича. Хващам го между две пътешествия, след ден заминава на околосветско.

 

интервю на Ана Кочева

- През последните години българинът определено стана по-мобилен и този факт си има икономическо обяснение. Въпросът е кое повече го мотивира да пътува: желанието да демонстрира стандарт, или защото проявява искрено любопитство към света, който допреди години му беше недостъпен?

- По-скоро второто поне при мен. Въпреки че в много други случаи вероятно се правят такива демонстрации. При мен става въпрос за пътешествия с познавателно-приключенски характер, затова хората идват, за да се кефят. Е, има някои туроператори, които предлагат конфекция, докато при мен акцентът е върху по-шантавото пътуване, върху приключението, с ходене по джунгли, катерене, пътуване по Тибет. Затова повечето хора идват, за да опознаят света. Очевидно са се позамогнали, защото пътуванията на „Адвенчър плюс” са далечни и скъпи. Не търся елитарност у клиентите, но все пак едно околосветско пътешествие (на което тръгвам сега) струва около 7 500 евро.


velikata kitajska stena

- А това не поставя ли някакви възрастови бариери? Все пак не всеки е в състояние да издеяни на такива екстремни преживявания?

- Не, няма такива. Сега на карнавала в Рио, на който заминаваме, средната възраст на групата е около 45 години. Имал съм един професор на 82 години, който се качи на Олимп, но той е уникален. Имал съм един бай Иван, който се качи с мен на Тибет, той беше 65 годишен, после дойде в Мексико, преди това в Перу, Боливия. Нямам специални горни възрастови ограничения, а и долни. Имал съм и дете на 5 години, което дойде на о-в Маргарита с родителите си. Важно е духът да е силен. Аз нерядко казвам, че критериите за пътуване с мен са три – хората трябва да имат средства, въображение и време. Като че ли на по-голямата част от хората времето не им стига.

margarita

- Ясно е, че, пътешественичеството е състояние на духа, но това не е заложено у всеки човек. Можеш ли да мотивираш уседналите да поемат по пътя?

- Да, човек трябва да го има вътре. Има хора, за които „моят дом е моята крепост”, те въобще не пътуват, има други, които предпочитат по-обичайни дестинации. Много имотните пък си ходят по друг вид пътувания и почивки, каквито аз не организирам. Но мисля, че се справям с убежденията.

- А кои са най-екстремните, най-нестандартните маршрути и занимания, които предлагаш?

- Сигурно Тибет ще поставя на първо място. Това е нещо съвсем необичайно и различно, на много голяма надморска височина: 4000 м достигаме, а и над 5000, отивайки до базовия лагер на Еверест. За първи път тази есен предлагам и пътуване до Африка. Нестандартно е например да погледнеш Гърлото на дявола през кратера на вулкана Етна на върха, което съм правил вече 3-4 пъти. Става дума за о-в Сицилия. Впрочем това е единствената ми европейска дестинация. Не, че аз съм антиевропеец, или не обичам Европа, но предпочитам Южна Америка, при това цялата – от Мексико, та почти до Антарктида, до Огнена земя, ако трябва да съм съвсем точен. И това също е много интересно и нестандартно, защото от Патагония преминаваме през Магелановия пролив, за да отидем по фиордите на Огнена земя.

- А коя е все пак твоята най-любима дестинация?

kajlas planina

- Като че ли пак Тибет. Разбира се, всяка страна от Южна Америка си има своята красота и чар, но независимо, че аз съм доста холеричен темперамент, отивайки в Тибет, се успокоявам. Може би имам нужда от такова спокойствие, вглъбяване. Когато си в сърцето на Хималаите, там, където е Покривът на света, те обзема много странно и съвсем различно усещане за живота. Там достигнахме до съвсем непознати неща, като напр. планината Кайлас, която е седалище на боговете. Това са неща, свръх нас, в случая свръх мен, които аз не разбирам, но ги усещам по някакъв начин и имам нужда от тях. За подобно изживяване обаче трябва да си много силен и физически, и духовно. Това е предизвикателство за тялото и духа.

- Спомена, че точно сега заминаваш за Бразилия. Разкажи за карнавала в Рио де Жанейро. Близко или далеч са карнавалите до нашето българско усещане? Е, ние си имаме кукери, но не ми изглежда да е същото.

- Там отиваме, да. Доста ми станаха карнавалите в последно време и на мен. Но в Рио е съвсем различно, разбира се. Това е най-големият карнавал, но в последните години стана и той прекомерно комерсиализиран. Цифрите навсякъде са главоломни. Говорим само за карнавала, иначе Бразилия е една много приятна държава, а за мен Рио е най-хубавият град. Шоуто е невероятно, не мога да го сравня с нищо. Тия дни се откри и карнавалът във Венеция, но там е различно, въпреки че религиозната страна на всички карнавали е една и съща. В Рио все пак е най-известният, въпреки че някои казват, че най-автентичният, типичен карнавал не е в Рио, а е в Салвадор Баия, област и град на около 1500 км северно, където е центърът на афрокултурата в Бразилия, а може би и в цяла Южна Америка. Там истинските бразилци, включително и кариоки, т.е жители на Рио де Жанейро, отиват, когато градът им се напълни с туристи като нас, които искат да видят шоуто на школите по самба, състезанията. Между другото част от моите хора танцуват на живо с костюми. Това е и мой принцип: като е гарга, да е рошава! Като си минал толкова километри, по-добре е да видиш и да усетиш всичко.

karnaval

- Т.е. българинът се весели от душа на карнавала в Рио?

- Такива са моите впечатления. Там падат всякакви социални граници, всички се забавляват страхотно, забравят разликите, обличат костюми, дали по-пищни или не, няма значение. Тази година костюмите ми са малко по-скромни, дори някои се обидиха, че няма много пера по тях, но тръгват всички да дефилират по километър и половина под светлините на прожекторите и пред погледите на 50-60 000 души на стадиона, проектиран от известния бразилски архитект Оскар Нимайер, така че купонът е грандиозен. А той е и по улиците, по плажа Копа Кабана, навсякъде... С една дума A LA GUERRE COMME A LA GUERRE! На война като на война, както е казал Наполеон. Той ли беше всъщност, или един негов маршал – това ми напомня, че трябва да спретна едно малко пътешествийце до Корсика... А след карнавала, вместо да отмаряме след безсънните карнавални нощи, продължаваме към невероятните водопади Игуасу. Скоро прочетох, че съпругата на Теодор Рузвелт Елинор споделила, че в сравнение с Игуасу Ниагара изглеждала като струйката на чешмата или нещо такова...Е, не съм го аз казал...Ама е права достопочтената дама...

vodopadi iguasu

- А къде си мечтаеш да отидеш лично ти? Някъде, където още не си ходил, въпреки че май си един от най-пътувалите българи?

- Ще ти кажа, ама не си мисли, че е самохвалство! На Луната, сигурно. Шегата настрана – много съм пътувал, но има хора, видели далеч повече от мен. Например моят приятел Пепи Берон, в дните преди да се заеме с политика, е пътувал много, видял е страшно много свят, свързан с неговата професия, но той и в душата си го носи. Аз се определям като професионален пътешественик, защото си вадя хляба с пътешествия. Но трябва да призная, че, колкото и да изглежда съблазнителен този начин на живот, той си има и трудни страни. Аз се уморявам! Липсвам по 50 дни от вкъщи; сега ме хващаш случайно между две пътувания, непрекъснато хвърча насам-натам, след малко хуквам да видя какво става с австралийските визи на хората, които ще водя до Австралия и Нова Зелендия. Тия визи ни взеха здравето, добре, че новозеландските вече паднаха! Та какво ли не изниква накрая...

- Любопитно е дали ти би тръгнал на екскурзия, на която обаче някой друг те води?

- Какво да ти кажа ... Май не, защото аз явно съм професионално деформиран. Ето преди година и нещо бях в такава група, бях поканен от една самолетна компания на пътешествие до Виетнам, просто за запознаване със страната. Еми, водят ме, ама аз все не се удържам, вземам инициативата в някои моменти, затова най-добре да си пътувам сам, или с приятели. Но и то ще е до време. 

sicilia

- Тогава можеш ли да си представиш след години Миро Нанков, спрял да пътува, кротнал някъде из Балкана?

- Да! Там, на село, в Троянския балкан, където са моите родители, си стягам една малка хасиендичка, където да кротна. Или пък си представям как стоя в някой бар като Хемингуей, да си пуша пурата, да си пия дайкирито и да гледам мои приятели или клиенти да минават оттам ... Често казвам на себе си: Да съм здрав, да походя още 10-15 години; ей сега света ще обиколя, Африка ще видя, Далечна Азия, Бирма, Тайланд, Камбожда, още много места има за гледане. С един приятел сме намислили да тръгнем от Аляска, през Канада, Щатите, Централна Америка и да стигнем до Огнена земя. И ще го направя в някой хубав ден, когато реша да си взема почивка. И Мали в Африка искам да видя, да смогна до Йемен и Оман ... Пък после сигурно ще се прибера в Балкана и ще живея със снимки и спомени.

pateshestvenik  

Лима- президенският  дворец
 Вулкан Етна 

харесайте Advanture Club във facebook харесайте Advanture Club във google plus