ТОВА Е САЙТ ЗА ХОРА С БОГАТО ВЪОБРАЖЕНИЕ И ЖЕЛАНИЕ ЗА ПЪТЕШЕСТВИЯ. НИЕ НЕ ПРЕДЛАГАМЕ САМО ЕКСКУРЗИИ, НИЕ ОРГАНИЗИРАМЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ...

Мъдростта на лисицата

интервю, сп. ТЕМА

Мъдростта на лисицата image



Дивото ме зове, казва пътешественикът Миро, който не се страхува да наднича в гърлото на димящи вулкани и да броди из джунглата, за да изучава 
гватемалския фолклор

За някой той е професор по гватемалски фолклор, за други - университетски преподавател по карнавално дело. За трети - изтъкнат вулканолог. Понякога се представя за храбър ловец на крокодили, друг път за верен съратник на Че Гевара или за достоен наследник на ацтекския бог Кецалкоатъл. Кой сте всъщност, г-н Нанков?- притискаме го с въпрос към стената. Всичко заедно - в зависимост от посоката на движение и мястото, отговаря с гръмогласен смях и отработен тембър на планински водач шегобиецът Миро. На стената пред бюрото му виси гладко опънато земното кълбо, заобиколено от замръзнали в кадър ледени върхове и слънчеви залези в пустини. Има ли място, на което още не е оставил отпечатъците на краката си? "На Луната - смее се пътешественикът. - Скъпа дестинация е! Още събирам пари за път." 
Да откриеш Миро Нанков в София е късмет, защото или е "аway", или крои планове за ново екзотично пътешествие насаме с музата си. Казва, че не обича Европа, защото е "лицемерна, изкуствена и стерилна". Предпочита да лъкатуши из прашните пустини на гърба на камила, да ръмжи из джунглата с джип, да обикаля останките на изчезнали цивилизации, да катери "с глава" поредния шестхилядник и да изучава на мирис, цвят и вкус гънките между Огнената земя и Антарктида. Вертикалните си постижения пояснява така: "Някои от тесните стръмни пътечки, по които съм се изнизвал към върха, се превземат не с крака, а с акъл." Дори когато балансира по сребърната паяжина на някоя закачена за облаците пътечка, Миро не забравя да нащрака с фотоапарата гледките, които го заобикалят. Наскоро подредил във Варна, а след това в Троян изложбата си "Да докоснеш края на света - От Чичен Ица до Ушауая" с уловени мигове от странстванията си. Идеята за благотворителната експозиция, която набрала дарение от 1500 лв. за Центъра за деца със специални нужди "Карин дом" дошла от дипломата Иван Станчов, негов верен приятел, бивш работодател и също толкова щур катерач, който въпреки ЕГН-то си това лято изкачил Олимп навръх рождения ден на Миро. После сговорната дружина поздравила рожденика с концерт сред божествените покои на Олимп. 
На една от снимките Миро стои на ръба на кратера Гърлото на дявола. Пет пъти е изкачвал високата скала на вулкана Етна. Миналата година, когато пак

 

стъпил на гърлото на прясно изригналия вулкан,

 

лавата била още топла и нагризала здраво туристическите му обувки. Като се прибавят и другите вулкани в Боливия и Гватемала, Перу, Еквадор, Турция, Кавказ-Русия, на които е стъпвал кракът ми, званието вулканолог май се оправдава, смее се зевзекът.
Миналата година две дами пък напълно сериозно го попитали в кой точно университет на Рио де Жанейро е изучавал карнавалите. Всъщност Миро е дипломиран специалист по външна търговия. Днес продава мечти, както поетично се изразява. Сега е ужасно трудно да си го представиш стегнат в костюм, вратовръзка и работен график сред лъскав офис като преди седем години. Тогава все още бил консултант в престижна фирма. "Роден съм в Троян, а катеренето по върховете ми е тръпка от детските години" - връща се назад Миро. В един момент обаче си дал сметка, че офисът е тесен за свободолюбивия му дух. И си направил собствена "фабрика" за приключения. Сега върти семеен бизнес, в който освен дъщерята и сина е ангажиран един-единствен служител. И измерва капитала, който трупа, не с банкноти, а с навъртени километри из най-екзотичните и диви дестинации. Лъскавите градове заобикаля отдалеч. Безразличен е към Париж, единствените места в Европа, които го вълнуват, са Сицилия и Олимп. Затова пък остава без дъх пред Тикал - града, който поставя начело в собствената си ранглиста за чудесата на света. Тикал е напъхан е в джунглата на Гватемала, страната на маите. На това загадъчно място преди повече от десет века индианците са извършвали ритуалите си, а учените още нямат обяснение за много от тайните му, отбелязва Миро. Луд е на тема древни цивилизации, може с часове да разказва за чудесата, до които се е докоснал, скитайки из света. Гватемала е

 

мястото, на което би си вдигнал колибка

 

"Бих живял край шаманското езеро Атитлан, което е заобиколено от три вулкана. Единият още пуши" - мечтае на глас самопровъзгласилият се вулканолог. 
Може да не е изучавал академично карнавалите, но пък седем пъти е танцувал самба на фестивала в Рио. Най-голямото му приключение в този магически град е с камерата на bTV. В групата на пътешествениците, които повел из Южна Америка, били репортерката Генка Шекерова и сестра й. 
"Тръгнахме тримата към фавелата Росиня, бедняшки квартал, в който никой не смее да стъпи без местен гид, че даже и без него. Там се ходи само с джип, от който не бива да слизаш. Ние обаче си взехме такси. Като истински репортер Генка хукна да снима къщите. Аз пък си взех мотор под наем, за да се разходя из малките улички, и я помолих да ми преотстъпи камерата си. Подкарах мотора, насочих камерата пред мен. Страхотна гледка - тесни улички, мизерия, а най-отгоре в дъното на уличката от хълма Корковадо се извисява статуята на Христос, символ на Рио. Снимам и крещя от кеф: "Вива, Бразил! Вива, Бразил!" В бедните квартали на града няма полиция, няма армия. Контролират се само от наркомафиотите. Рио е една от портите за износ на кокаин, произвеждан в Перу, Боливия, Колумбия и прекаран през джунглите. Наркобандите се избиват посред бял ден, а в тая война загиват и много невинни хора. Изведнъж пред мотора ми се изпречва мъж, въоръжен с калашников, препасан с два резервни пълнителя. Мислех си - сега ще ме гръмне с автомата". А той ме заговори на португалски: "Гринго, какво търсиш тук?" Знам английски, немски, испански, но в португалския ми речник има само 30-ина думи. Половин час се разправяхме.

 

Можеше да ми пусне един куршум

 

но отървах кожата. Пак ще отида там, но тоя път няма да викам толкова." 
Миро може да разказва, без да си поема дъх дори всякакви чудновати случки, но държи да подчертае, че мястото, което го е омагьосало най-силно, е Мали. Тая година отпрашил сам на юг от Сахара, при приятел от племето догони. Свещеното племе живее в изолирания планински район Бандиагара, североизточната част на Мали, където река Нигер прави голям завой. Догоните Те са не повече от 600 хил. Племето е запазило и до днес самобитните си традиции и култура. Вярват, че праотците им -извънземните амфибии номмо, са дошли на Земята с елипсовиден летящ кораб преди 5000 г. от звездата Сириус Б, най-малката и най-тежката от всички звезди, наричана от тях По Толо, т.е. звезда семе. Планетата Сириус е най-бляскавата в съзвездието Голямото куче. Двойникът й, бялото джудже Сириус Б, е открит за цивилизования свят през 1862 г. от Алвин Кларк. Звучи невероятно, но древните астрономически познания на племето изумително се покриват с модерните астрономически познания. На това място е и най-древният телескоп, открит на Земята. Племето смята, че Сириус Б е изградена от тежък метал, непознат на планетата ни. Туземците практикуват анимизъм, система от вярвания, според която всяко божие творение - растение, животно, камък, носи душа. Вярват, че по поречието на река Нигер, където се заселват в края на XII в., в непристъпните пясъчни скали живеел народът на телем, който имал криле и можел да лети. Народът на телем се преместил в Централна Африка, но някои от хората му се връщат през нощта като птици или животни, катерят се на скалите и се кланят на своите духове закрилници. Част от догоните вече са приели християнството или исляма, но не са загърбили своята почит към фетишите - богове, духове, тотеми, разказва Миро. На всеки 60 години в определен ден и час с ритуали, танци и много домашна бира догоните почитат и своята планета Сириус. Впечатляващо е и това, че племето не погребва своите мъртви. То оставя тленните им останки върху някоя скална ниша високо в стръмния склон на платото, а магическите им наричания пазят плътта от птиците и дивите животни. 
Народът живее в калени къщи с формата на правоъгълници. Всяка вечер при огона, духовния им водач, слиза митическата змия, за да прочисти с език тялото му. Змията разпознава лошия човек и пуска отровата си. Така змията и мъдреците в селото разрешават всички морални и етични проблеми в племето без полиция и съдилища. 
"Прекарах десет дни на това митично място. Двамата с приятеля ми Джейкъб обикаляхме през цялото време страната. Заведе ме и при техните шамани, те пък ми разказаха за лисицата - доверява ни Миро, който вече си има и догонско име - Амма Ине, човек на Бога. - Задаваш въпрос на мъдреците. Те ти казват - ела утре сутринта, и отиват да питат за отговора лисицата. Преди много години всяко семейство имало по една мъдра лисица, която направлявала хората как да живеят. Само лисицата можела да каже кое е добро и кое лошо. Какво ли е попитал лисицата? Какво му е казала? Миро присвива очи и обръща посоката на разговора. "Един ден, както си пеех под душа: I m singing in the rein, и си викам: Миро, я завърти едно околосветско пътешествие.

Стягам си багажа точно за 15 минути

Готов съм да тръгна веднага на път. И като хукнах - Париж, Бунос Айрес, водопада Игуасу- Мендоса, Андите, Сантяго де Чили, Великденския остров, та право в средата на нищото. А след това Бора Бора, Нова Зеландия, Австралия. 40 градуса на сянка. Едно градче от 20 хил. души без никаква забележителност освен първия телеграфен стълб, прекаран от Англия. Ама кеф. Наоколо червена пустиня, а на площадчето - най-великата кръчма, която съм виждал. Начесах пети и обратно. Явно ме тегли Рила. Казват, че трите магически енергийни центъра в света са в Андите, в Хималайте и в Рила. Разкатервам върховете им всяка година!", пъчи гърди балканджията.

харесайте Advanture Club във facebook харесайте Advanture Club във google plus